— Защо?
— Нима не се досещаш? Мъчно й е за теб. Подозирам, че освен това се сърди на себе си, че е престанала да говори със собствения си син. Много е разтревожена за произшествията, които започнаха да му се случват, макар че не би го признала пред него. Няколко пъти намекна, че ти лесно би стигнал до дъното на тази история и би сложил край на нечии пъклени планове, което ме убеди, че трябва да те намеря. Да не говорим за оплакванията й, че Сесил не й идва на гости. Доколкото разбирам, бил й е много близък.
— Да не е умрял?
Тя го изгледа кисело.
— Нужно ли е да предполагаш за всеки, че е умрял? Не, доколкото знам, той е жив и здрав. Но след дуела двамата с баща ти се отчуждиха и той вече не идва в „Горския кът“.
Себастиян остана като попарен. Боже мили, още вина, която трябваше да понесе.
— Мисля, че навремето тя го е обичала като роден син — обади се Маргарет. — Чух, че като малък Сесил бил по-често в „Горския кът“, отколкото в собствения си дом. Майка му била починала и затова двамата с Аби много се привързали един към друг. Поне това схванах от нещата, които баба ти ми разправяше.
Себастиян въздъхна.
— Вратата на „Горския кът“ вероятно ще бъде затворена за мен. Баща ми достатъчно ясно заяви, че вече не съм добре дошъл там.
— Това наистина би било проблем — съгласи се Маргарет и свъси чело. — Сигурен ли си, че не можеш да се сдобриш с Дъглас?
— Да. Току-що разбрах от теб, че заради дуела е развалил отношенията си със Сесил. Тъкмо заради Сесил баща ми ме изрита от къщи като мръсно пале. Отчуждението, което после е настъпило между тях, сигурно само го е ожесточило допълнително към мен.
— Или пък го е накарало да дойде на себе си и да осъзнае кой е по-важен — предположи Маргарет.
Той изсумтя.
— Не разбираш. Баща ми беше толкова близък със Сесил, колкото аз — с Джайлс. Такава дълбока дружба се гради на чест и достойнство. Баща ми трябваше да се отрече от мен. Убих единствения син на най-добрия му приятел, и то след като той изрично ми забрани да нараня Джайлс.
— А ти защо не го послуша?
— Господи, нима мислиш, че е било нарочно? Беше нещастна случайност, по дяволите!
— Мисля, че ти се опитваш да се измъкнеш от нашето споразумение — недоволно отвърна Маргарет. — Има много начини да проникнеш в родния си дом. Постарай се!
— Постарах се и не можах нищо да измисля. Твой ред е.
Тя го изгледа яростно.
— Маскирай се — нареди му.
Той повдигна вежда.
— От собственото си семейство? Мога да си сложа рокля и те пак ще ме познаят по очите. Нов опит, лейди Маргарет.
Тя се разсмя:
— Ти, в рокля? Боже мили, това е гениално! Виж ти, никога не би ми хрумнало.
— И по-добре. Не се надявай да ме видиш по дамско облекло.
— Не, не. — Тя се засмя. — Разбира се, че това няма да свърши работа. Просто няма женски дрехи в твоя размер… — Отново прихна. — Олеле, сега не мога да си избия тази представа от главата! Ха-ха!
— Да ти помогна ли? — изръмжа Себастиян и заплашително пристъпи към нея.
Тя отскочи назад.
— Хей, долу ръцете! — Намръщи му се, а веселото й настроение се беше изпарило. — Добре тогава — въздъхна, — остава най-очевидният вариант.
— Какво ще рече това? Няма очевиден вариант.
— Разбира се, че има. За известно време можем да се преструваме на женени. Това ще ти отвори вратата на „Горския кът“. Там моят съпруг ще бъде добре дошъл.
— Това ли е гениалната ти идея?
— Да. Отсъствах от Англия четири месеца. Напълно логично е, че през този период може да съм се омъжила. Освен това не предлагам да си останем женени завинаги — опазил ме Бог. И определено не ти предлагам наистина да се оженим. Това въобще не е необходимо. Никой у дома не може да докаже, че не сме съпрузи, тъй като сватбата ни уж се е състояла в Европа. Естествено ще се наложи да минем през фиктивен развод, щом откриеш кой стои в дъното на тази история и отстраниш непосредствената заплаха за живота на баща ти.
Себастиян я зяпна, поразен от разсъжденията и.
— Скъпа Маги — студено поде той, — пропускаш нещо. Истински или не, един развод ще те бележи с позорно клеймо до края на живота ти.
— Глупости. Когато хората научат защо съм се решила на такава саможертва, ще се превърна в героиня.
Бракът с него — саможертва? Е, това беше неприятно. За съжаление по всяка вероятност тя беше права. Положението на неин съпруг нямаше да го върне в семейното лоно, но може би щеше да му позволи една-две визити до „Горския кът“. Сигурно това беше напълно достатъчно. Ако подозренията й бяха основателни, кошерът щеше да забръмчи.