Дейвид, който редовно прислужваше на масата и стоеше на пост до вратата, буквално се тресеше от страх. Разбира се, вероятната причина за тази нервност бе зловещо дългият кинжал, с който Себастиян си набождаше парчетата месо от чиниите с ордьоври. Прислужниците в нейния дом много добре знаеха, че не бива да сервират ястията преди нейното пристигане. Себастиян сигурно здравата беше уплашил Дейвид, за да го накара да пренебрегне етикета.
Себастиян се изправи при влизането й и издърпа стола до своя. Не би избрала да седне толкова близо до него, но по всичко личеше, че ще вечерят само двамата. Би било високомерно от нейна страна да отиде в другия край на масата, принуждавайки ги да повишават глас, за да се чуват. Масата действително бе дълга. Но следващия път щеше да пристигне преди него, за да заеме челното място.
Дейвид побърза да напълни чашата й с вино, после се оттегли, за да й поднесе ордьовър. Тя използва този промеждутък, за да прошепне на Себастиян:
— Днес икономката ми Флорънс те разпозна. Нищо чудно и някой от останалите слуги да те познае. Вероятно трябва да направим официално съобщение защо желаеш да останеш инкогнито…
— Не е нужно — прекъсна я той. — Разговарях с всеки от прислужниците ти поотделно. Те ще мълчат.
— Каква самоувереност. Да не би да си ги заплашил, че ще ги избиеш в съня им, ако гькнат?
— Охо, значи даваш тон? Ей-сега ще започна да ти пригласям.
Маргарет се изчерви. Нямаше с какво да оправдае своята грубост, освен с нерви. Просто не беше очаквала, че ще вечеря сама с него.
— Извинявам се. Чувството за хумор ми изневери.
— Значи си се опитвала да ме разсмееш? В такъв случай нека те предупредя: аз не се смея.
— Глупости. Всеки се смее. Заложено е в човешката природа.
— Сега пък изкара, че не съм човек.
Маргарет скръцна със зъби. Проклетник такъв! А ордьовърът й дори не бе пристигнал. Беше сигурна, че тази вечеря ще се окаже най-дългата в живота й.
В стремежа си да насочи разговора в правилната посока, тя отбеляза:
— Очаквах Джон и Тимъти да се присъединят към нас. Не са ли гладни?
— Напротив — отвърна Себастиян. — Но завръщането в Англия имаше дълбоко въздействие върху Джон. Според изискванията на етикета той е длъжен да се храни с останалите слуги. В края на краищата, е мой камериер.
— Доколкото подразбрах е и нещо повече.
— Да, вярно е, че двамата преживяхме много. Но е безсмислено да споря с него. Въпросът не е само в Англия, а и в тази къща. Напомня му за стародавните традиции и тям подобни. Сега Джон е обратно в стадото.
— Не си щастлив, че се е завърнал към протокола.
— Не съм, но и с кон не би могла да го довлечеш тук. А момчето слуша Джон.
Маргарет също не бе щастлива от дезертьорството на Джон. Това означаваше да прекара насаме със Себастиян много вечери и обеди. Дори не можеше да покани гости, защото трябваше да запазят в тайна неговото присъствие в дома й. Оставаше й да се надява, че Себастиян няма да се задържи в имението й много дълго. Би могла да положи усилия да се разбира добре с него въпреки инстинктивната си неприязън.
— Между другото, защо не си пожелала да дебютираш във висшето лондонско общество?
Маргарет го изгледа смаяно, чудейки се колко дълго е премислял въпроса си, преди най-накрая да го зададе. Много обстоятелства бяха отговорни за сегашното й състояние на неомъжена жена. Някои от тях бяха всеобщо достояние, но той нямаше как да ги е чувал. Не видя причина да премълчава:
— Не че не исках дебют, но когато настъпи подходящият момент, все още бях в траур. Баща ми току-що беше починал. Живеех в нов дом с твоя баща. Когато траурът ми изтече, вече бях на мнението, че спокойно мога да мина и без съпруг. Та нали бях видяла докъде води сърдечната мъка от случая със сестра ми? Освен това непрекъснато виждах как брат ти и Жюлиет се дърлят като куче и котка, което също не е добра препоръка за брака.
— Признай: отказала си дебют, защото си смятала, че никой няма да те вземе.
Дали се мъчеше да я подразни, или наистина мислеше така? По-вероятно беше второто. Съмняваше се, че Гарвана знае що е шега.
— Глупости! — изсумтя. — Освен това не съм приключила.
— Тоест, решила си да не се омъжваш?
— За един кратък период отговорът ми е „да“. Но това беше каприз на младо момиче. Просто не бях достатъчно голяма, за да подходя зряло към въпроса. Но когато дойдох на себе си и осъзнах, че е глупаво да не се омъжа заради разбитото сърце на сестра ми и постоянните препирни на брат ти и жена му, вече бях прецъфтяла за дебют.