— За Бога, била си на двайсет и три! За какво „прецъфтяване“ ми говориш?
— Позволи на мен да реша!
Той се облегна на стола си и небрежно подхвърли:
— Трудно ми е да повярвам, че през всичките тези години никой не те е ухажвал. Да не би всички млади жребци да са напуснали околността?
— Нищо подобно. Ухажваха ме до втръсване.
— И сред тях не се намери нито един свестен?
— Е, имаше неколцина подходящи кандидати, но аз май бях вдигнала много високо летвата. Нали разбираш, можех да избирам. Ако баща ми беше жив, вероятно щеше да каже добра дума за някого и аз сигурно щях да се съглася с него. Но тъй като имах избор, не виждах причина да бързам.
— Значи си избрала да бъдеш стара мома?
Маргарет пак скръцна със зъби. Обидите се трупаха една след друга.
— Наистина, Себастиян — хладно отвърна тя, — прекаляваш в стремежа си да се покажеш очарователен.
— Да, знам. Лош навик.
Тя едва не се засмя. Все пак успя да се удържи, тъй като това би го насърчило за още обидни забележки, и рече благовъзпитано:
— По една случайност все още продължавам да съм ухажвана.
— Познавам ли го?
— По всяка вероятност. Томас Пиърмонт, синът на виконт Риджмор, ако още го помниш.
— Малкият Томи? Когато си тръгнах, той още носеше къси панталонки. Не може да е достатъчно голям за теб.
Маргарет се наежи.
— Не че възрастта има значение, но разликата между нас е само една година. Освен това почитаемият Даниел Куртоа, когото вероятно не познаваш, има сериозни намерения спрямо мен.
— Куртоа сигурно те ухажва куртоазно. Ха-ха!
Тя го изпепели с поглед, но все пак продължи:
— С майка му се преместиха тук само преди две години. Купиха старата къща на скалите, след като Ангъс Мерпуедър се премести в Лондон, за да бъде по-близо до внуците си.
— Никога не съм чувал за него.
— Разбира се.
— Само тези двамата ли са?
— При положение че нито един от тях не ме интересува, са предостатъчно.
— Значи си решена да останеш стара мома. По-добре си го кажи с ръка на сърцето, Маги.
— Щом толкова държиш да знаеш, планирам да замина за Лондон, за да имам по-големи възможности за избор. Не възнамерявам да се съревновавам с рояк кискащи се дебютантки.
— И как смяташ да избегнеш борбата с тях?
— Като посетя няколко грижливо подбрани приема и сама отправя предложение на мъжа, когото избера. Още една-две години и ще събера смелост за подобна крачка.
Ти май не се шегуваш? — учудено попита Себастиян.
— Изобщо.
— Струва ми се, че твърде дълго си била без надзор, Маги, и това ти е размътило ума.
Тя се усмихна напрегнато.
— Благодаря, но умът ми е много добре.
— Обаче не си разбрала, че ако това се разчуе, ще станеш за посмешище?
— И защо трябва да се разчуе? Уверявам те, че мога да бъда много дискретна и ловка. Освен това не възнамерявам да предложа на първия срещнат.
— Един или два пъти… по дяволите, един път е напълно достатъчно. Помисли: графска дъщеря предлага брак. Клюката е твърде сочна, за да не плъзне.
— Освен ако въпросният мъж не приеме. Тогава най-целесъобразно ще бъде да си държи езика зад зъбите, нали? Вие, сър, сте изключително черноглед.
— Не, просто съм се научил да разглеждам дадена ситуация от всички страни. Освен това дотогава ще си заклеймена като изоставена — изтъкна той. — Само непървородни синове могат да пренебрегнат такъв позор.
— И така да е, пропускаш първостепенен мотив — въздъхна Маргарет.
— Твоето знойно тяло?
Страните й поруменяха. Тя се изправи и захвърли салфетката си върху току-що пристигналия десерт. Смутеният лакей светкавично се отправи към вратата. Господи, не можеше да повярва, че Себастиян е казал това, и то в присъствието на прислужник!
— Без капчица съмнение ти си най-гадният и гнусен тип, когото съм срещала. Говорех за титлата, която ще премине върху сина на съпруга ми, което е много по-стимулиращо от…
— От едно знойно тяло — подсказа й той. Страните й съвсем се зачервиха.
Без да мисли, Маргарет вдигна изцапаната с бита сметана и шоколадов крем салфетка и я метна върху главата му. По дяволите, не улучи! Но на път към вратата поне забеляза, че шоколадът и сметаната се разтекоха по челото му.
— Не полудявай, Маги! — извика той подире й.
— Ти ли ще ми кажеш, злобар такъв!
Смях ли чу? Не, сигурно въображението й погаждаше номера. Помнеше, че Себастиян Таунзенд е забравил да се смее.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Свежият есенен вятър развяваше полата на костюма й за езда, докато тя вървеше към конюшнята. Страстна ездачка, Маргарет притежаваше няколко екипа, по един за всеки ден от седмицата, и си налагаше да се въздържа от покупката на още. Днес Една й беше приготвила изумруденозеления и бе украсила шапката й с бели и зелени дантелени панделки.