Не изчака съгласието на братята, а придружи Абигейл в гостната и я настани в любимото й кресло. Себастиян и Дентън не ги последваха, затова тя остави Абигейл под предлог, че трябва да види защо се бавят слугите. Втурна се в коридора и стана свидетелка на истинско стълкновение.
— Татко знае ли? — питаше Дентън.
— Не.
— Значи мислиш, че това има значение, така ли да разбирам?
— Всъщност знам, че е все едно.
— Проблем ли има, Дентън? — попита Маргарет.
— Щом толкова държиш да знаеш, трудно ми е да повярвам, че си се омъжила за него — въздъхна Дентън и й напомни: — Той уби годеника на сестра ти.
— Бившият годеник. Нека не си затваряме очите пред факта, че Джайлс разтрогна годежа с Елинор, като се ожени за настоящата ти съпруга.
Дентън се изчерви. Маргарет също — беше смутена от собствената си прямота.
— Не й оставих никакъв избор — намеси се Себастиян.
— Какво искаш да кажеш? — настръхна Дентън, очевидно тълкувайки погрешно думите на брат си.
— Иска да каже, че ме зашемети с чара си и не ми позволи да се отдам на глупави съмнения — услужливо вметна тя.
— Съвсем преднамерено, мила моя — каза Себастиян и я удостои с дяволски съблазнителна усмивка.
— Срещнахме се в Италия, Дентън — продължи младата жена. — Бяхме отседнали в един и същ хотел. Не можех да го пренебрегна, като се има предвид близката ми връзка с неговото — твоето — семейство. В края на краищата, отдавна го познавах. След като се опознахме наново… е, миналото се превърна точно в това — в минало. Много добре знам какъв мъж е той днес.
Това я накара да се изчерви повторно. Не можеше да повярва, че е казала нещо толкова двусмислено.
— Искам да кажа — бързо се поправи, — че не съжалявам, загдето се омъжих за него.
— Това, скъпа моя, заслужава подобаващ отговор.
Не очакваше Себастиян да я грабне в обятията си, но той точно това стори. С тяло, плътно притиснато в неговото, страните й поруменяха още повече. И странно: отново й прималя. Защо й харесваше да е в обятията му?
Опита да се отскубне, но той я сграбчи още по-здраво и прошепна в ухото й:
— Справи се великолепно. Не се дърпай — ще развалиш доброто впечатление. Сега ще те целуна за пред Дентън. Ти само не се съпротивлявай.
— Чакай! — ахна тя, но Себастиян не я послуша. Дългата му целувка беше абсолютно неприлична за публично място, нищо че гледаше само брат му. Без да я изпуска от здравата си прегръдка, той я плени с жарки, кадифени устни — толкова властни, че тя капитулира напълно. Тялото й изтръпна. Мили Боже, езикът му проби защитата на зъбите й и нахлу в устата й. Той я пусна, хилейки се като гамен. Знаеше какво я е накарал да изпита, негодникът му с негодник! И все пак смехът му прозвуча толкова естествено. Какъв актьор! Нима можеше със същата лекота да имитира и други емоции?
Отдръпна се от него и с ужас разбра, че едва се държи на крака. Напрегна всичките си мускули, затвори очи и дълбоко си пое дъх в опит да се овладее. Когато отвори очи, откри, че двамата братя я гледат втренчено, и лицето й се обля с гъста руменина. Това на нищо не приличаше!
— Себастиян, дръж се прилично — сгълча го тя.
— Невъзможно, любима. Все още сме младоженци — ухили й се той.
Боже Господи, каква усмивка само! Започваше да разбира защо навремето всички жени бяха луди по него. Очите му я гледаха знаещо, сякаш споделяха някаква обща тайна — и това бе самата истина. Но Маргарет беше сигурна, че Дентън е останал с друго впечатление. Себастиян целеше да покаже на брат си, че това е брак на двама влюбени, свили уютно гнездо.
Дали не му натриваше носа? Не, според нея Себастиян не изпитваше лоши чувства към Дентън. Но всъщност откъде би могла да знае?
От членовете на семейство Таунзенд единствено Абигейл беше разговаряла с нея за Себастиян. Веднъж беше споменала името му в присъствието на Дентън и Дъглас и в стаята изведнъж беше полъхнал мраз. Темата определено беше опасна, затова никога не се повдигаше. Абигейл непрекъснато говореше за внука си, но нищо съществено: просто й разказваше случки от детството му и колко много й било домъчняло за него.
Дентън никак не изглеждаше доволен от видяното и чутото. Всъщност дори не се опитваше да прикрие гнева си:
— Трябва да се махнеш, преди татко да се е върнал — ледено изрече той.
Себастиян въпросително повдигна вежда.
— Защо? Не съм дошъл да бъда приет в семейното лоно.
— Тогава защо си тук?
— За да се видя с баба, разбира се. Откакто Маги успя да ме върне в родината, едва се удържам да не навестя старото момиче. И понеже…
Себастиян не довърши. Входната врата рязко се отвори и вътре нахлу един разстроен слуга, който се развика пред Дентън: