— Така си и мислех — тросна се брат му. — Изобщо не си се променил за времето, през което те нямаше, нали? И къде се беше скрил? Все си мислех, че ще се засечем в Лондон, но това никога не стана. Да не би да си напуснал страната?
— Да, и нямах намерение да се връщам. Живеех в Европа, но не на конкретно място. Пътувах много. Работата ми ме водеше до всички кътчета на Стария континент.
— Работа? Нима си работил, за да си изкарваш хляба?
Себастиян се изсмя на ужасената физиономия на брат си — типичната реакция на всички привилегировани аристократи.
— А ти как мислеше, че ще оцелея, когато си тръгнах оттук без пукнат грош?
Дентън се изчерви.
— Помислих си… всъщност нищо не си помислих, но не бих предположил, че ще се хванеш за някоя обикновена работа.
— В това, което върша, няма нищо обикновено. Хората ми плащай много, за да свърша това, г което не могат да се справят сами.
— Като например?
— Връщам откраднати ценности, възстановявам неправди, изглаждам разногласия, измъквам невинни от затвора. По малко от всичко. Превърнах се в това, което наричат „наемник“. Сега е твой ред. Отношението ти е доста враждебно като за среща с роднина, Дентън. Защо?
Брат му прокара ръка през черната си коса. Слепоочията му бяха прошарени, което не си личеше, освен ако не се вгледаш отблизо. Под кехлибарените му очи, прорязани от кървави жилки, имаше тъмни кръгове. Тези очи не бяха светли като на Себастиян, по-скоро се доближаваха към кафявото. Беше много блед, сякаш почти не излизаше навън. През изминалите години на бузата му се беше появил малък белег и още един на челото. Дентън изглеждаше съсипан и изтощен, подобно на човек, който твърде често се отдава на разнообразни пороци. Беше с година по-малък от Себастиян, но сега приличаше на по-големия брат.
Най-накрая Дентън въздъхна.
— Голям шок е да те видя отново. Не вярвах, че някога ще ми се случи.
— Нито пък аз — отвърна брат му и небрежно подхвърли: — Сега разбирам, че съм се затъжил за теб.
— Лъжец — изсъска Дентън. — Ти все нямаше време за мен. С теб никога не сме били близки.
— Знам и съжалявам за това — искрено отвърна Себастиян. — Но ти никога не си бил лесен за общуване. Твърде рано изгради своите прегради срещу света.
— Защо, по дяволите, повдигаш този въпрос? Това е минало и както се казва — тури му пепел. То не може да бъде променено, Себ.
— Предполагам, че не — съгласи се Себастиян. — Но ако не затова си заел отбранителна позиция, защо тогава?
Дентън го погледна смаяно.
— Божичко, идваш тук изневиделица. Това само по себе си е достатъчно, нали? После внасят татко вкъщи — ранен, с нарушено зрение. Маги се е омъжила за теб — още не мога да го повярвам. Падаш в свинската кочина и се изправяш, ухаещ на рози, а? Трудно ми е да възприема всичко това, но още отпреди да се появиш, съм развалина. Така че какво си очаквал, мамка му — смях и прегръдка?
— Не очаквах да те заваря влюбен в моята жена, още по-малко женен за вдовицата на Джайлс — сурово отвърна Себастиян. — Между другото, къде е тази пачавра?
Дентън пребледня при грубите думи, но се възпротиви:
— Връщаш се у дома след единайсет години и започваш да правиш предположения, а не знаеш нищо за действителното положение.
— Тогава защо не ме осветлиш? Започни с това как си се оженил за прелюбодейка, която с подстрекателствата си доведе до дуела, разбил живота ми.
— Жюлиет не е подстрекателка. Тя се закле, че ти…
— Излъгала е — прекъсна го брат му.
— И така да е, ти не беше тук да я опровергаеш и Жюлиет успя да ме убеди. Беше самотна и потисната от живота със Сесил, който рухна напълно след смъртта на Джайлс. Започнах да ходя при нея, за да я ободрявам.
— Предполагам, че за да я ободриш, е трябвало да се ожениш за нея?
— Не, направих я своя любовница, но… понякога се случват разни обрати. Тя забременя.
Изненадан, Себастиян повдигна вежда:
— Имаш дете?
Дентън се изчерви.
— Не, тя пометна.
— Разбира се — иронично отвърна Себастиян.
— Щом толкова искаш да знаеш, моята реакция беше абсолютно същата, но на каквото си постелиш, на това ще легнеш.
Себастиян реши да не коментира последното.
— Преди малко спомена, че си развалина. Защо?
— Защото Жюлиет е на пазар в Лондон — въздъхна брат му. — Всеки път, щом отиде там, тя харчи небивали суми за разни глупости. Татко полудява, когато получи сметките.
— Тогава защо не я придружаваш, за да обуздаваш нейната разточителност?
— Защото тя ми вдига скандал, който захранва клюките на лондонското общество за месеци наред. Татко възразява срещу това дори повече.