Себастиян я пусна и тя послушно изпълни заръката му. Не се поколеба, а се втурна към леглото. Там спря и го погледна яростно.
— Ти май не си нормален… — поде, но той я прекъсна:
— Маги, не ме предизвиквай.
Тя се пъхна под одеялото и го придърпа до брадичката си. Сърцето й биеше лудо, цялата трепереше. Нужни й бяха десет минути, за да се поуспокои.
Вероятно Себастиян беше чакал тъкмо този момент, за да подхвърли небрежно:
— Тази нощ ще спя на отоманката, но ако на сутринта се събудя със схванат врат, ще се редуваме.
Маргарет светкавично скочи от леглото, издърпа дебелата кувертюра и я метна на пода. Забеляза, че тя се приземи и разстла доста красиво. После се пъхна обратно под чаршафите.
Заповядай — надменно изрече. — Ако не се лъжа, веднъж на кораба Джон ми спомена, че редовно ви се е налагало да спите на земята по време на вашите пътешествия.
— Не и на пода в спалня — поправи я той. — Но си права, че вероятно е по-добре. Ами възглавница?
— Разбира се — благовъзпитано отвърна тя и му хвърли една възглавница. — Нещо друго?
— Боже Господи, как може да ми задаваш такъв въпрос! — разгорещи се той.
Маргарет се изчерви и отказа да го гледа как се настанява на новото си легло на пода. Той престана да говори. Някъде посред нощ, преди най-накрая да се унесе в сън, тя осъзна, че Себастиян е успял да прекрати спора им доста ловко със заплахата си да я люби. Отвратителен тип! Не се съмняваше, че точно това е било намерението му.
Щеше да чуе мнението й по въпроса, но чак утре. Засега просто беше благодарна, че не е възпламенил сетивата й с повече възбуда, отколкото би могла да понесе.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Маргарет се протегна, прозя се и седна на ръба на леглото. Понечи да се изправи, но се вцепени, щом погледът й попадна на мъжа, който спеше на пода на по-малко от три метра от нея.
Себастиян се беше увил в дебелата кувертюра, която тя беше пожертвала. Трябваше да каже на Една да му намери допълнителни завивки… Не, какво си мислеше? Той не можеше да нощува в стаята й отново. Щяха да си подновят разговора и този път тя щеше да се наложи по въпроса за спането.
Себастиян лежеше на една страна. Ръката му се подаваше над завивката. Маргарет я проследи с поглед до голото му рамо… той беше свалил ризата и сакото си! Забеляза ги върху облегалката на близкия стол. А какво беше това до тях? Божичко, той си беше събул и панталоните! Непоносимо. Не стига, че беше в една спалня с нея, ами се беше и съблякъл чисто гол!
Маргарет се втурна към бюрото си, грабна чорапи и бельо, измъкна от гардероба първата рокля, която й попадна, и изтича в банята. Затвори вратата, изчака да се съвземе и бързо се облече.
От бързане не можа да достигне всички копчета на гърба на роклята, а чорапите се оказаха различни. Надзърна в стаята, за да се увери, че Себастиян все още спи, и хукна да си вземе шал и обувки. Щеше да го изчака да си тръгне, за да смени чорапите си.
Тъкмо беше стигнала до вратата на спалнята и се канеше да избяга, когато чу едно:
— Отвори я и ти гарантирам, че ще бъдеш скандализирана, когато те спра.
Маргарет притисна чело към вратата и простена. Разбра заплахата. Но той се намираше в другия край на стаята. Със сигурност можеше да се измъкне, преди той да я настигне. Да, а после какво? Гонитба по коридорите? По дяволите! Той като нищо щеше да я подгони.
Сърдита, че Себастиян се държи напълно неразумно, опитвайки се да я задържи в спалнята, тя се обърна, за да му отговори, и загуби ума и дума.
Слава Богу, беше си обул панталоните, но беше бос и без риза. Гръдният му кош беше изумителен. Той изглеждаше невероятно под дрехите си, но без тях това беше потвърдено като безспорен факт. Тяло на древногръцки атлет, стегнати мускули, нито грам излишна тлъстина. Гърдите му бяха покрити с фини косъмчета, които се стесняваха в тънка линия надолу. Здрав, тънък кръст и стройни хълбоци, от които започваха много дълги крака. Мускулести бедра, които релефно се очертаваха под панталона с всяко негово движение.
Дългата му черна коса се беше изплъзнала от опашката на тила му и сега падаше по раменете и гърба му. Той отметна назад един кичур. Приличаше на дивак. Толкова красив дивак, че тя не можеше да диша.
Маргарет неистово затърси опората на справедливия гняв, който изпитваше снощи, и го откри, но просто не можеше да отвори уста, докато той стоеше полугол пред нея. Затова отиде до бюрото си да потърси чорапи, молейки се той да е привършил с обличането, когато отново се обърне с лице към него.