Горе-долу очакванията й се сбъднаха. Той седеше на стола по риза и си обуваше обувките. Косата му обаче все така не беше прибрана и това му придаваше толкова различен вид! Определено не изглеждаше така овладян и зловещ. Изпита желание да му предложи да го среши. Всъщност копнееше да докосне косата му, изглеждаше толкова мека. Вместо това грубо му се тросна:
— Трябва ти бръснар.
— Трябва ми питие — светкавично отвърна той, приковавайки я с очи. — По всяка вероятност това е най-лошата ми нощ.
— Мускулите те болят от твърдия под, така ли? — подсмихна се тя.
— Не, Маги, изгарям от болка по теб.
Тя зяпна от удивление. Думите му предизвикаха приятна тръпка. Но също така тя остана без дъх. Това започваше да се превръща в неин неприятен навик. Завъртя се настрани, пое си дълбоко дъх, запъти се към леглото, за да си смени чорапите, но бързо се отказа и вместо това се насочи към отоманката.
Когато вече беше обута и се изправи, погледна към Себастиян. Той също беше свършил с обличането и дори беше вързал косата си. Така бе много по-добре. Поне изглеждаше цивилизован. Но защо стоеше и я гледаше? Чакаше отговор на непристойната си забележка ли? Имаше да чака!
Спокойно, или поне толкова спокойно, колкото й беше възможно, докато очите му я пронизваха настойчиво, тя изрече:
— Наистина трябва да проявиш повече разум, Себастиян. Просто не можем да делим тази стая поради липса на уединение.
— Съгласен съм.
— Слава Богу. — Прималя й от облекчение.
— Но това не разрешава нашата дилема.
Значи в края на краищата нямаше да се държи разумно. Маргарет кипна:
— Ние нямаме дилема!
— Тихо, Маги.
Тя го удостои с яростен поглед.
— Да не си посмял да ми нареждаш. Ако искам ще говоря!
— Имах предвид тона ти, драга. Говори колкото искаш, но недей да крещиш. Стените са дебели, но не чак толкова.
— О! — смутено се изчерви тя.
— И така, аз имам друго предложение. Но първо ми обясни: откъде имаш толкова пари да ми платиш?
— Нямам, но мога да събера. Семейството ми притежава много недвижими имоти. Ще продам няколко.
— Освен ако не говориш за имения на херцог, няма да събереш повече от няколко хиляди лири.
Страните й поруменяха. Вероятно Себастиян беше прав. Но тя просто не беше мислила чак дотам. Когато не му отговори, той добави:
— Можеш да изтъргуваш нещо друго.
Тя повдигна вежда.
— Друго ли? Нямам друго.
Той я огледа от горе до долу.
— И тялото ти ще свърши работа.
Маргарет остро си пое дъх:
— Ти си достоен за презрение!
— Не, само съм похотлив и възбуден.
Нима би могла да се изчерви повече? Никога не й бяха говорили така, а този мъж сякаш не съзнаваше, че предложението му е непристойно. Себастиян наистина бе забравил как да се държи в добро общество. Твърде дълго се беше подвизавал като Гарвана — груб, безпощаден, смъртоносен наемник.
— Това е изключено — тихо изрече тя. — Ще намеря парите.
Стори ли й се, че той сви разочаровано рамене?
— Не се бави с доказателството, че можеш да събереш сумата — само я предупреди.
— Или какво? Ще си тръгнеш ли? Без да си свършил работата?
— Работа, за която не си ми платила.
— Това е твоето семейство — напомни му. — Не би трябвало да ти плащам.
— Бивше семейство. Предупредих те, че сега то не означава нищо за мен.
— Лъжец — невярващо отвърна тя. — Боже мили, дори самият ти каза, че не си говорел сериозно за цената!
— Промених становището си.
Тръгна към нея. Маргарет настръхна, но щом Себастиян се озова до нея, тя се вцепени. Очакваше най-лошото. Той изглеждаше съвсем сериозен. А от такава близост нервите й се бяха изопнали до крайност. Пулсът й се беше учестил. И изпита сладостно очакване.
Той прокара пръст по бузата й. Докосването му бе невероятно леко, но я възпламени цялата и тя почувства, че ще се разтопи. Как нещо толкова безобидно можеше да я изкара от равновесие? Как бе възможно този мъж да й въздейства така силно?
— Нали съзнаваш, че никой няма да очаква девица, след като си „разведена“? — твърде ласкаво я попита той. — А и това ще реши затрудненията ни с единичната стая. Само си помисли, Маги.
Какво да мисли? Себастиян беше луд за връзване.
Но нямаше да му отговори така, когато той стоеше толкова близо, че тя чувстваше неговото топло тяло, долавяше дишането му. Трябваше да си напомни да диша! Искаше да се отдръпне, наистина искаше, но просто се бе вцепенила. Дали от страх? Сигурно. Той я ужасяваше. Да, това заключение бе много по-приемливо, отколкото да признае, че я възбужда.