Сега тя съвсем се смути.
— Ти наистина изглеждаше готов да я убиеш — защити се.
— Радвам се да го чуя, тъй като исках да я оставя точно с такова впечатление — сухо отвърна той и въздъхна. — Много добре, ще прибягна към нова тактика. Ако всичко е заради проклетата титла, да видим колко ще им отнеме, докато се опитат да ме убият.
Това изобщо не й хареса:
— Нима ще играеш ролята на мишена?
— Това е по-лесният път на действие, тъй като сега дамата ще стига до крайности в желанието си да се увери, че никога няма да остане насаме с мен.
— Наистина ли смяташ, че брат ти е замесен?
— А ти?
— Ами… да. Но това беше, преди да науча, че иска да се разведе с нея, но ръцете му са вързани. Как мислиш, какво му пречи?
— Логичното предположение е изнудване, макар че при тази жена всичко е възможно. Все едно, не е зле да знаеш, че никога не съм подозирал брат си, че стои зад инцидентите с баща ни. Дентън може и да негодува, но не срещу татко. Убеден съм, че той таи гняв към мен, защото обича Дъглас и чувства, че аз съм бил предпочитаният. От друга страна, мисля, че Жюлиет има съучастник.
— Кой ли е?
— Тимъти беше споменал, че един от конярите говори с френски акцент. Разпитах Хобс. Мъжът е бил нает тук по настояване на Жюлиет точно след сватбата й с Дентън. Значи със сигурност е неин познат.
— Или съучастник.
— Точно така. Което би могло да обясни как вчера баща ми е претърпял поредния инцидент, докато Жюлиет е била в Лондон. Нейният съучастник може да се е криел зад някое от дърветата и да е подхвърлил нещо на пътя, което да уплаши коня, а после да е заличил доказателствата.
— Немалко хора са си счупили врата при падане от кон — отбеляза тя.
— Вярно, макар че вероятността това да се случи не е особено голяма… което ме кара да се чудя…
— Какво?
— Дали намерението е действително да го убият, или само да изглежда така.
— С каква цел? Да го уплашат?
Себастиян студено се изсмя:
— В такъв случай те се провалят безславно. Той би трябвало да заподозре нещо, за да проработи планът им, но съдейки по всичко, което си ми разказала, баща ми не подозира нищо. Но аз разсъждавах и върху това, че може би инцидентите са били за сплашване на Дентън, може би така Жюлиет го държи в ръцете си.
Божичко, подобно нещо никога не би ми хрумнало.
— Това е само предположение.
— Обмислял ли си възможността Дъглас да не иска да признае, че нещо не е наред, за да не изплаши другите?
— Всъщност съм склонен да вярвам, че е точно така, а не че не вижда нищо странно в броя на произшествията, които са го сполетели в последно време. Баща ми не е глупав. Ще видим как ще протече разговорът ми с него.
— Ако се съгласи да разговаряте.
— Не възнамерявам да му оставя избор.
Маргарет прехапа долната си устна.
— Наистина бих предпочела да изчакаш ден-два, докато възвърне част от силите си. Треската го е обезсилила, а също и кръвозагубата. Да не говорим, че е спал цял ден и почти нищо не е хапнал.
— Нима вярваш, че той ще остане толкова дълго на легло?
— Вярвам, че поне няколко дена ще му се налага да изпълнява предписанията на лекаря.
— Много добре. Предполагам, че така Джон ще има повече време да разузнае какво се говори сред прислужниците. Между другото, Маги, имаше ли време да помислиш върху предложението ми за търговски обмен?
Тя ахна при тази дързост, но преди да успее да отговори, той я привлече към себе си и я целуна страстно, едва ли не гневно. Това я свари напълно неподготвена. Като се имаше предвид какво обсъждаха, реакцията му беше неочаквана и тя се запита дали Себастиян е мислел за целувката през цялото време, без ни най-малко да се издаде.
Нямаше как да се измъкне от хватката му, не че искаше подобно нещо. Той здраво я притискаше към себе си и тя усети възбудата му.
Въпреки решимостта си да му устои, желанието лумна в нея с обезпокоителна бързина. Затова изминаха няколко минути, преди да успее да се отскубне и да му отговори:
— Предложението ти беше най-голямата нелепост която съм чувала.
— С други думи — не?
— Твърдо „не“.
— В такъв случай ще измисля друг начин, по който да се вмъкна в леглото си — разсеяно подхвърли той
Тръгна си и я остави да се чуди какво е имал предвид.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Когато Маргарет се появи в трапезарията, там имаше само двама души — баба и внук. Те се смееха. Не за пръв път Маргарет си помисли колко невероятно различен е Себастиян, когато е край Аби. Като нощ и ден. Това я караше да копнее за стария Себастиян…
Той стана, щом я зърна, а пък Абигейл рече:
— Ето те и теб, скъпа — и потупа мястото от другата си страна.