Маргарет се поколеба, защото така щеше да е съвсем близо до Себастиян. Но тъй като бяха само тримата и по всяка вероятност щяха да си останат само те на вечеря, нямаше разумна причина да откаже. Освен това той вежливо беше издърпал стола й и я гледаше с насмешка. Това я подсети как Таунзендови се съревноваваха за вниманието й. Дъглас искаше тя да сяда до него, Жюлиет искаше да сяда до нея, Абигейл на свой ред искаше същото. Разбира се, тримата никога не стояха близо един до друг и въпросът се решаваше в зависимост от това кой пръв я е заговорил при нейното появяване в трапезарията.
Още не беше седнала, когато Себастиян попита Абигейл:
— Чу ли?
— Естествено, обаче това е нормален звук за тази къща. Като тракането на тенджерите в кухнята.
— Някой трябва да спомене на двамата души, които издават този „нормален звук“, че трябва да са по-внимателни, когато Дъглас е на легло — отбеляза той.
Абигейл се изкикоти. Маргарет също се усмихна: Себастиян беше подхвърлил думите с такава ирония. Разбира се, шумът беше от приглушените крясъци на Жюлиет и Дентън, които се караха горе в стаята си. Абигейл не беше преувеличила. Разправиите им наистина бяха нещо нормално в тази къща, толкова нормално, че през половината време нейните обитатели не го забелязваха. Но Себастиян имаше право. Дъглас се нуждаеше от почивка, а синът му и снаха му определено щяха да му попречат.
— Ще поговоря с тях — предложи Маргарет, докато избираше какво вино да пие от подноса на лакея. — Сигурна съм, че ще ги убедя да водят битките си навън следващите няколко дена.
— А защо не да се въздържат от тях? — полюбопитства Себастиян.
Абигейл изсумтя:
— Това не им е по силите. Всички ние сме се опитвали да ги разубедим, но думите ни отиваха на вятъра.
— Крясъците се извисиха — знак, че двамата слизат по стълбите. Всъщност тримата ясно чуха Дентън да казва:
— Въобще не ме интересува дали искаш, или не искаш да го гледаш. Той е тук. Оправяй се сама.
— Ще съжаляваш!
— До гуша ми е дошло от приказките ти. Повтори го още веднъж, и аз ще бъда този, от когото трябва да се страхуваш.
— Не те ли интересува дали знае? — попита удивено Жюлиет.
— Божичко, като нищо аз самият ще му кажа!
Смехът й беше изпълнен с презрение:
— Няма.
Да не би Дентън да я водеше насила надолу по стълбите? Да, точно така. Той буквално я изтика в стаята. Жюлиет изтръгна ръката си, надменно си оправи дрехите и без да удостои някого с поглед, зае мястото най-далеч от Аби.
Изненадващо, Дентън я последва и я накара да се изправи.
— Забрави за това. Поне веднъж ще се държим като нормално семейство и ще се храним заедно.
Той я домъкна до стола вляво от Маргарет, а после заобиколи масата и седна срещу нея. Като се имаше предвид избухливият нрав на французойката, беше изненада, че тя се подчини. Всъщност изглеждаше леко уплашена от тази нов, буен Дентън. Обикновено го мачкаше и тъпчеше. Може би завръщането на Себастиян му беше вдъхнало тъй отдавна потребния му кураж.
Абигейл внесе известна доза спокойствие на масата, или поне се опита, като попита Жюлиет за пътуването й до Лондон, французойката обаче не схвана намека, че е време да се държи прилично.
— Този град е мръсен — с цинично презрение отвърна тя. — Не зная защо продължавам да се принизявам така. С удоволствие бих отишла да си напазарувам в Париж, но тази скромна радост ми е отказана.
— Твоят Париж, който ти тъй често величаеш, също не е стока — възрази Дентън. — Мини през канавките и ще се умиришеш на пикня, без значение в кой голям град се намираш.
Съпругата му ахна при това твърдение за нейния любим град.
— Не си бил в Париж достатъчно дълго, за да оцениш…
— Бях в него достатъчно дълго, за да се радвам, че кракът ми повече няма да стъпи там — нито пък твоят. Ще харчиш джобните си пари от тази страна на Ламанша. Само пазаруване във Франция ти липсваше. Съвсем ще ми се качиш на главата!
— Може би ако не ми отказваше толкова упорито, нямаше да харча толкова — измърка Жюлиет.
Забележката й накара Дентън да се изчерви. Какво точно й беше отказал, за да си заслужи нейното прахосничество? Определено не някакво пътуване до Франция. Може би намекът на Жюлиет се отнасяше до нещо, което Дентън опровергаваше, а тя смяташе за истина? Кой знае, може би французойката не се беше изразила правилно. Въпреки че английският й беше забележително добър, от време на време тя все още използваше някоя дума погрешно, просто защото не бе наясно с част от значенията й.
Абигейл пак се опита да подхване тема, която всички можеха да обсъждат. Такава беше приемът на вдовстващата херцогиня в чест на младоженците. Маргарет й беше споменала за него след гостуването на дамите. Дентън навярно беше предупредил жена си за женитбата, тъй като сега тя не се изненада.