Метна сакото си на най-близкия стол и в този миг забеляза фината синя дреха. Прокара пръст по деликатната материя, вдигна я и въпросително се намръщи. Отново се взря в Маргарет и едва не прихна, като видя с какво се е издокарала. Това беше недвусмислено съобщение, заявено на висок глас. Въпреки това той застана до леглото й.
Тогава защо се беше изчервила така тази вечер? Беше готов да се закълне, че тя е готова да приеме предложението му. Дали си е спомняла целувката му? Или не е изпитвала нищо повече от смущение?
Адски трудно му беше да разбере тази жена. От самото начало бе обявила, че го ненавижда, но поведението й беше прямо и учтиво. Не бе видял нито един признак на истинска неприязън. Гневът й избухваше за кратко и с времето утихваше. Този гняв нямаше нищо общо с миналото. Може би беше заявила, че го ненавижда, защото смяташе, че е редно да изпитва лоши чувства към него?
Той я привличаше — беше го усетил, но Маргарет упорито се съпротивляваше на увлечението си. Заради сестра й? Обикновено Маргарет разсъждаваше логично, но не и по този въпрос. Би могъл да приеме вината, когато действително беше отговорен. Но много се съмняваше, че Елинор е избягала по причините, които Маргарет бе посочила. Беше изучил писмото й достатъчно, за да разчете едно име: Жюлиет. Изглежда, всички следи водеха към Жюлиет.
А и техният „брак“ беше по предложение на Маргарет. Идеята й беше хрумнала дяволски бързо. Дали не съзираше под вола теле? Та нали всичко, което тя правеше или се съгласяваше да направи, произтичаше от желанието й да „спаси“ Дъглас. Беше напълно уверена, че Себастиян е в състояние да разнищи загадката около произшествията.
Той приседна на кревата й. Тя нямаше да разбере, защото спеше непробудно. Но дори заспала, оказваше дълбок и незабавен ефект върху тялото му. Той отново изпита желанието, което го беше измъчило миналата нощ. Изстена. Очевидно не можеше да се приближи до нея и да не я пожелае. Откакто я бе целунал за пръв път, това се бе превърнало в негов проблем. В скоро време трябваше да преодолее плътските си желания, за да може да се концентрира върху задачата си.
Тя спеше дълбоко, свита на кълбо под завивките. Дългата й коса беше разпиляна по възглавницата. Дори на смътната светлина на лампата в кестенявата й коса блещукаха златни нишки. Искаше да хване тази коса, да прокара кичурите по бузите й. Но това не бе достатъчно, при положение че му се искаше още много повече.
Редно бе да се прибере в студената баня, където тя несъмнено му беше приготвила постеля. И да прекара поредната болезнена нощ в мисли по топлото й, пищно тяло? Себастиян не се помръдна. Знаеше, че ще е истински негодник да се възползва от нея. Старият Себастиян не би го направил, но Гарвана…
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Маргарет лежеше, съсредоточена върху дишането си. Де да беше заспала преди пристигането на Себастиян! Сега трябваше да се напряга, за да поддържа дишането си равномерно като на човек, потънал в блажен сън.
Беше го чула да се движи из стаята, но още не го беше чула да отива към банята. Поотвори очи и видя, че е внесъл лампа в стаята. Нямаше да рискува отново да отвори очи, за да разбере защо Себастиян се бави.
Усети, когато той застана до леглото й. Дори се досети защо. Вината беше нейна. През целия ден се чудеше какво би било да се люби с него и някак си той беше прочел мислите й.
Дюшекът хлътна. Божичко, той седна до нея! Трябваше ли да се обърне към него? Дали щеше да бъде естествено? Може би беше добре да захърка. Ами ако го направи и по това той разбере, че тя не е заспала? Щеше да й се подиграва.
Маргарет усещаше втренчения му поглед върху себе си. Ако Себастиян в скоро време не престанеше, тя щеше да се изчерви. Дали светлината бе достатъчно ярка, за да се забележи руменината? Изчервеше ли се сега, никога нямаше да си прости. Дишай, Маргарет, дишай!
Нервите й нямаше да издържат дълго. Идеше й да стане и да се разфучи, че я поставя в такова състояние на очакване и напрежение.
— Ако спиш, няма да чуеш какво ти казвам — нали, Маги?
Всъщност гласът му я успокои. Той говореше много тихо и следователно не се опитваше да я събуди. Щеше да й каже какво е решил, а тя трябваше да се преструва на заспала. Добре. Стига да не кажеше нещо смешно, можеше да изтърпи мъчението и Себастиян щеше да се махне.
— А също няма да усетиш това, или ще си помислиш, че сънуваш. Искаш ли един прекрасен сън, Маги?
Очакването й се увеличи до безкрай и тя спря изобщо да диша. Той беше пъхнал ръка под завивките. Памучната й нощница не беше тънка, но топлината на ръката му опари хълбока й. Сега беше моментът да се събуди и да го спре.