И тогава се случи каквото трябваше. Тялото й се разтвори и тя изненадано отвори очи. Не я болеше, но и не беше особено приятно. Мисълта едва бе проблеснала в съзнанието й, когато той потъна дълбоко в нея и тя разбра, че това всъщност е чакала. Жегата се разля в тялото й, после се събра на топка и избухна.
— Боже мили, да! — охкаше тя, докато вълна след вълна най-прекрасно удоволствие пулсираше в слабините й.
Тя чу триумфалния смях, но не откри нищо лошо в него, защото той отново я целуна. Направи още няколко тласъка, които удължиха нейното удоволствие и му помогнаха да постигне своето.
Себастиян не каза нищо, но преди да се отпусне до нея, обсипа лицето й с целувки. Още не беше свършил. Придърпа я към гърдите си и я прегърна, като не спираше да я милва ласкаво. Маргарет се почувства като в рая. Наситена, задоволена, тя заспа почти веднага.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Денят и нощта бяха ясно очертани противоположности, но на сутринта Маргарет откри още разлики между тях. Ако през нощта беше в пълно съзвучие със ставащото между нея и Себастиян, то сутринта я изпълни с угризения, от които тя пламна като божур. Приседна на ръба на леглото, отказвайки да погледне към спящия Себастиян. Вместо това се втренчи в разпилените по пода дрехи, неговите дрехи. Този мъж не беше спретнат. Едно копче блестеше ярко на утринната светлина в средата на стаята. Като се сетеше само как Себастиян го откъсна…
Бързо откри нощницата си и се покри, докато събираше дрехите му и ги трупаше на стола. После приготви облеклото си за през деня. Надяваше се, че е достатъчно рано да се облече и да излезе, преди Една да дойде да й помогне. Нямаше представа колко е часът.
Не извади късмет. Разнесе се тихо почукване и както обикновено Една подаде глава през вратата, за да види дали Маргарет е будна. Не й убягна, че има човек в леглото, както и фактът, че там не лежи господарката й.
Маргарет бързо повика камериерката си в банята. Така Една можеше да си извади заключението, че тя е спала там вместо Себастиян. Не, намръщената Една изобщо не се хвана на номера, особено когато видя, че купчината завивки, които беше донесла вчера, са непокътнати.
— Да не си се побъркала съвсем? — направо запита тя.
Маргарет въздъхна:
— Не, само малко. Виж, няма да те лъжа. Любопитството ми надделя. Но тъй като уж сме женени и после ще се разведем, нищо лошо не се е случило.
— Освен ако не ти е направил дете — изрече Една.
— Дете ли? Изобщо не ми…
Маргарет не довърши изречението си. Мисълта за дете, детето на Себастиян, я порази и за миг тя се развълнува безкрайно. Колко би искала да бъде майка и да държи своето бебе в прегръдките си! Ако съжаляваше, че още не се е омъжила, то беше заради липсата на собствени дечица.
— Струва ми се, че трябва да се връщаме у дома, където спането в една стая няма да е част от преструвката — разумно предложи камериерката. — Не живеем далеч и всеки ден можеш да идваш тук, и да се осведомяваш за здравето на графа.
Маргарет нерешително прехапа долната си устна:
— Права си, разбира се, като се изключи, че Себастиян трябва да бъде тук, за да свърши работата, за която го наех. Докато Дъглас не го изрита… не, ще останем тук, докато сме добре дошли. Но това, което се случи снощи, няма да се повтори. Много мислих върху това.
— Най-после ти дойде умът в главата — сурово изрече Една. — Няма да е зле да побързаш с обличането. Лекарят е долу и иска да говори с теб. А пък Абигейл те чака за онова пътуване до Еджфорд, което си й обещала.
— Божичко, защо не ми каза веднага? — Маргарет слезе долу, веднага щом се приведе в приличен вид.
Себастиян беше задействал нов план. Вероятно това бе единственият му шанс да остане насаме с Жюлиет. Не очакваше утре да е желан гост в „Горския кът“, защото тази сутрин смяташе да говори с баща си. Интуицията му подсказваше, че той ще го изгони. Надгробният паметник, който Дъглас му бе издигнал в съзнанието си, щеше да бъде ключовият фактор. Затова реши, че ще получи някои отговори днес или никога, а „никога“ въобще не го устройваше.
Предишната вечер тъкмо той бе предложил баба му и Маги да обиколят магазините в Еджфорд, за да се поразсеят. Веднага щом тръгнеха, Дентън спешно щеше да бъде извикан в конюшнята по настояване на Джон. Сънотворно, смесено със захар, щеше да забави Дентън, който имаше да се чуди какво му има на коня му. Така плячката му временно щеше да остане сама. Разчиташе, че тя ще се прибере в стаята си, щом Дентън излезе навън, вместо да рискува да се натъкне на него, преди мъжът й да се е върнал от конюшните.