Жюлиет не го разочарова. Тя отвори вратата на стаята си, без да си направи труда първо да провери има ли някой вътре. Себастиян услужливо затвори вратата зад нея.
— Dieu! — ахна тя, завъртя се и изпъшка. — Махай се! Махай се, или ще викам!
Всъщност тя вече почти крещеше. Каква ирония: заради шумните й кавги с Дентън сега никой нямаше да й обърне внимание.
В случай, че не го е разбрала, Себастиян каза:
— Викай, и аз може би ще те стисна за гушата за малко тишина.
Тя неистово се огледа, вероятно за оръжие, с което да го отблъсне. Вместо това би трябвало да се отдръпне от него, но не го направи. Ето защо Себастиян я сграбчи и я прикова към стената.
— Дентън се закле, че няма да ме убиеш! — изрече тя и го изгледа яростно.
— След единайсет години отсъствие Дентън не ме познава кой знае колко добре.
Това простичко твърдение, което беше съвсем вярно, я накара да се разтрепери от страх, но когато заговори, тонът й беше все така предизвикателен:
— Какво искаш?
— Отговори. Ще ми кажеш защо предизвика дуела ми с Джайлс.
— Но аз не…
Той я стисна за гърлото достатъчно силно, за да я накара да млъкне.
— Нека изясним нещо. Казах „отговори“, не лъжи или опровержения. И двамата знаем какво се случи в Лондон. Ти уреди рандевуто ни с определена цел. Каква?
Последва дълго мълчание. Тя твърдо беше решила да не му отговаря. В някои случаи търпението на Себастиян се оказваше неговото спасение. Идеше му да й извие врата, но се въздържа. Според него тя беше отговорна за неговия провален живот. Нямаше нещо, за което да съжалява повече, от онази нощ, когато беше правил секс с нея. Дори не беше сигурен какво толкова е намерил в нея освен лесно завоевание. В онези дни не се интересуваше къде точно ще постигне удоволствието си. Типичното невежество на младостта.
Неговото мълчание подейства като катализатор. Вероятно то я плашеше повече от заплахите му.
— Аз… за да го накажа — изрече тя. — Помоли ме да се омъжа за него, после започна да се срамува. Скри ме в Лондон. Криеше ме, докато отиде да признае на баща си и на годеницата си какво е направил. Сякаш бе сторил нещо ужасно. Бях му бясна. Изобщо не биваше да се омъжвам за такъв страхливец.
Странно, това звучеше искрено. Така би постъпила една егоцентрична, себелюбива жена. Но Себастиян си напомни, че не я познава чак толкова добре. А и очите й казваха нещо различно. В тях имаше пресметливост, а също и страх, което предполагаше, че Жюлиет скоростно измисля лъжи. Но пак стигаше до същия проблем: не я познаваше добре, за да прецени дали му говори истината.
— Значи си убила съпруга си, защото според теб е допуснал грешка?
— Не! Този дуел не биваше да се случва. Вие, англичаните, взимате прекалено навътре тези неща.
— А ти какво мислеше, че ще се случи, когато му призна, че си спала с най-добрия му приятел?
— Казах ти, просто исках да го накажа, да го засрамя. Мислех, че ще се скарате и ти, понеже си по-едър, да го нараниш мъничко. Нищо повече. Чувствах, че така му се пада. Не смърт. Никога не съм искала това.
— А изобщо ли не ти хрумна как ще се почувствам аз? Просто си ме използвала като инструмент да дадеш урок на мъжа си?
— Знам, че звучи ужасно — съгласи се Жюлиет. — Ти… да, ти просто беше средството за постигане на една цел, за което съжалявам. Но аз съм ужасно избухлива и гневът ме водеше. Не съм се замисляла за последствията.
— Ти рядко мислиш за каквото и да било освен за себе си, нали така, уважаема? — подхвърли Дентън, който току-що беше отворил вратата.
Себастиян му хвърли поглед през рамо и забеляза, че брат му е съвършено спокоен.
— Колко чу?
— Достатъчно, за да преценя, че на мен ми беше представена съвсем различна версия.
— Да, че аз съм бил прелъстителят. Разбира се, пред мен не би могла да излезе с това, защото двамата с нея знаем истината за онази вечер. Би ми било по-приятно да науча, че я е обзела неудържима страст по прекрасното ми тяло.
— Наранен си, нали?
— Определено.
— Вие двамата сте гнусни копелета! — изръмжа Жюлиет, вбесена от типично английския им хумор, и се обърна към съпруга си: — Не можех да ти призная, че съм наказвала Джайлс. Ти си мой съпруг. Не исках да мислиш, че и с теб ще постъпя така!
— Но нима не ме наказваше? И то по много и разнообразни начини?
Вместо да отговори, тя задърпа пръстите на Себастиян, които още бяха сключени около врата й. Той не искаше да я пусне. Имаше десетки други въпроси към нея, но знаеше, че сега няма да получи отговорите — освен ако Дентън не беше готов да проговори.
Пусна Жюлиет. Тя незабавно изтича при Дентън и го зашлеви с всичка сила.