— Никога не го оставяй да се приближи до мен!
Дентън попипа бузата си, но не изглеждаше ни най-малко изненадан от тази бурна проява. Себастиян въздъхна. Подозираше, че са го пратили за зелен хайвер, а също, че брат му живее в ада. Маргарет определено беше права по този въпрос.
Тръгна към вратата и Жюлиет побърза да се махне от пътя му. Беше приключил с нея. За втори път попита брат си:
— Защо не се разведеш с нея?
Дентън мълчеше. Обаче Жюлиет се изсмя подигравателно и започна да обижда съпруга си:
— Хайде, кажи му. Какво толкова може да ти направи? Най-много да те убие. Колко пъти си казвал, че предпочиташ да си мъртъв, вместо женен за мен. Сега е твоят шанс, cheri.
— Затваряй си устата, Жюли!
Тя само се изсмя по-силно. Себастиян протегна ръка към дръжката на вратата. Беше чул достатъчно. Бе дошъл моментът да се маха.
Но преди да ги остави да се хванат за гушите — метафорично — той ги предупреди:
— Баща ми е претърпял много злополуки. Ако му се случи още нещо, ще се върна и някой от вас ще си плати.
— Себ! — Дентън понечи да го спре, но той затвори вратата.
Имаше чувството, че ако чуе поредното извинение или лъжа, ще излети през покрива. Не издържаше повече. Всъщност моментът беше назрял да посети онзи френски коняр. Стълкновението им сигурно щеше да е брутално и да облекчи част от объркването му.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Когато с Аби се върнаха от Еджфорд, Маргарет забеляза, че Себастиян е в салона. Абигейл не го видя и се качи право в стаята си, но Маргарет се присъедини към него. Не беше сигурна дали е разговарял с доктор Кълдън и знае, че в състоянието на баща му е настъпило подобрение.
Той, изглежда, я беше чакал:
— Ах, ето те и теб, Маги.
Тръгна към нея и тя застана така, че помежду им да има маса. Обаче Себастиян заобиколи масата и тя бързо му съобщи новината, за да го разсее:
— Снощи треската на Дъглас е преминала. Прислужницата трябвало да събуди няколко лакеи, за да му сменят завивките. Днес много пъти се е събуждал, въпреки че все още е доста слаб. Ще почакаш ли ден-два, преди да говориш с него? Да му предам ли, че си тук? Аз самата го избягвах. Струва ми се, че той или подозира, или си спомня, че те е видял в преддверието, и със сигурност ще ме попита…
Той я накара да млъкне с целувката си. У двамата нахлуха вълнуващите спомени за изминалата нощ.
— Прекалено много говориш — каза той, сякаш си измисляше извинение да продължи да я целува. — Кажи му каквото намериш за добре.
Маргарет изправи гръб и се отдръпна.
— Моля те, не го прави отново.
— Кое?
— Целуването — прошепна тя.
— Обратно на първото квадратче, а? — въздъхна Себастиян.
— Бъди благоразумен. Ще ми е трудно да обясня развода си и дори „женитбата“ си, ако имам дете, наследник на титлата, на която то формално няма да има право заради нашите лъжи.
Дълбоко в сърцето си се надяваше, че Себастиян има отговор за това: че наистина ще се ожени за нея, ако се стигне дотам. Надеждите й се оказаха напразни.
— Би ми се искало да не си толкова проницателна, Маги — кимна той. — Би ми се искало да си лекомислена. Много добре, ще си държа ръцете далеч от теб. А с баща си ще разговарям сега.
Маргарет не очакваше, че той моментално ще излезе от стаята и ще се изкачи по стълбището. Последва го бавно, притеснена, че все още е твърде рано за сблъсък между двамата мъже, но не се реши да го спре, защото не изключваше Дъглас да му се зарадва.
Закова се на място в коридора, когато зърна Себастиян да стои пред стаята на баща си. Той я погледна, но не каза нищо. На лицето му имаше странно изражение, което тя не беше виждала досега. Дали бе разтревожен? Нервен? И двете емоции някак си не му приличаха. Той беше непробиваема крепост. Той беше Гарвана. Влезе в стаята внезапно и затвори вратата след себе си.
Маргарет прехапа устни. Би трябвало да отиде при него. Присъствието й би могло да успокои баща и син. Но имаше чувството, че точно сега Себастиян не желае нейната подкрепа. Ако мислеше, че тя ще му е от полза, той сам би я помолил да го придружи. Може би насаме щеше да разкрие пред баща си емоции, които не би показал пред чужд човек. Тя слезе долу, като пламенно му пожелаваше успех.
Дъглас спеше. Себастиян изпита облекчение. Само че този път нямаше да си тръгне. Струваше му се, че няма да чака дълго. Дъглас беше подпрян на няколко възглавници. Допреди малко явно е бил буден и е четял — книгата лежеше на бедрото му, а ръката му почиваше върху корицата.
Прислужничката, която дежуреше, не каза нищо при неговото влизане и бързо излезе, когато той посочи с глава вратата. Себастиян зае стола до леглото, но скоро се изправи. Направи няколко крачки. Беше по-притеснен, отколкото очакваше. Само баща му можеше да му вдъхне такава нервност.