Свадата с Антон в конюшните се беше оказала изключително ползотворна, като се изключи фактът, че човекът му се струваше смътно познат, а не можеше да се сети откъде. По отношение на произшествията мъжът не му даде никакви отговори — бе изцяло предан на Жюлиет. Да не говорим, че се отбраняваше интелигентно. Набитият французин бе осигурил на Себастиян великолепна умствена тренировка.
При тази мисъл той се поотпусна и лека-полека издигна защитите си. Когато най-сетне беше готов, се обърна към леглото с намерението да събуди Дъглас и срещна втренчения поглед на баща си. Откога го гледаше? Дъглас би трябвало да се обади, да го попита защо е тук, да каже нещо, каквото и да е. Фактът, че бе мълчал през цялото време, означаваше, че изобщо не смята да разговаря със Себастиян. Надгробният камък…
— Не съм мъртъв — почти му се озъби Себастиян. — Също така не съм сън. Нито пък съм тук по свой избор. Не се безпокой, ще си тръгна веднага щом мога да уверя Маги, че няма да излезеш от стаята си, да се спънеш в нещо и да паднеш по стълбището.
— За какво говориш, по дяволите?
— Е, това поне е нещо — сухо отбеляза Себастиян.
— Себастиян!
Предупредителната нотка имаше желания ефект. Навремето Дъглас просто трябваше да изрече имената на синовете си с този тон и те приключваха със спора или с приготвените оправдания.
— Извинявай — каза синът. — Ще гледам да се придържам към фактите. Първият от тях е, че пътуването на Маги до Европа не е било за удоволствие, както се е помъчила да ви внуши. То е било предприето с цел да ме намери и да ме убеди да се върна.
— Защо?
— И дотам ще стигна. Маги не извади късмет с убеждаването, понеже бях дал клетва никога да не се връщам в Англия. Чрез хитрост ме накара да приема работата, но вече ми плати скъпо и прескъпо. Затова ще изпълня задачата си и ще я убедя, че е просто едно глупаво момиче с богата фантазия. Ако бъдеш така любезен да ми сътрудничиш, ще мога да се махна възможно най-бързо и двамата отново ще бъдем оставени на мира.
— Бих могъл да се закълна, че ти спомена за факти — студено рече Дъглас. — Кога ще стигнеш до тях?
Себастиян се почувства ужасно. Сега баща му имаше абсолютно същото изражение като вечерта, когато му бе наредил да се маха и никога да не припарва до Англия. Наистина ли бе мислил, че двамата могат да се помирят? Боже, какъв глупак е бил!
— Маргарет смята, че си в опасност.
— Глупости.
— Такова е нейното мнение. Не моето, очевидно не и твоето. Но затова тя наела хора да ме открият и когато видяла, че така няма да стане, сама тръгнала на обиколка из Европа, за да ме намери. Беше си наумила, че мога да разреша това, което се мъти тук. Ако не се лъжа, Абигейл й е втълпила тази идея. Маргарет смяташе, че аз доброволно ще се заема с ролята на спасител. Грешеше. Вероятно греши и с другите си подозрения. Тук съм да разбера.
Дъглас изглеждаше заинтригуван:
— Каква опасност?
— Напоследък си претърпял повече произшествия, отколкото е нормално.
Баща му леко се изчерви, което заинтригува Себастиян, но Дъглас само отвърна:
— Нищо странно няма в това.
Дали баща му не беше направил малка пауза, преди да изрече думите?
— Факт е живееш в една къща с усойница, готова на всичко.
— Не мога да те опровергая — въздъхна Дъглас.
— Дентън желае да се разведе, но твърди, че не може. По някакъв начин Жюлиет го държи в ръцете си. Да кажеш нещо по въпроса?
— Не. Ти си научил повече от мен през всичките тези години. Дентън отказваше да говори с мен за съпругата си.
— Отказваше? На теб?
— Да, много е потаен що се отнася до нея.
— Твоето заключение?
— Срамува се от жена си. Срамува се от себе си, че изобщо се е забъркал с нея. Предложи ми да напусне „Горския кът“. Аз най-егоистично го разубедих. Той е всичко…
Последва кратка пауза, която подтикна Себастиян да довърши:
— … което ти е останало?
Дъглас отпусна глава като победен противник и потрепери.
— Щях да кажа всичко, което майка ми е оставила. Къщата щеше да бъде пълна с тишина, ако в нея живеехме само двамата. Вече си разбрал, че тя отказва да ми говори.
— Чух нещо такова.
— Дентън й прави компания, за което съм му благодарен. А Маргарет сякаш ни я изпрати Господ.
— Да не си влюбен в твоята повереница? — остро попита Себастиян.
Дъглас примигна смаяно и се намръщи.
— Що за глупости са това? Тя е прекрасно момиче, но е на възраст да ми бъде дъщеря.
— Е, и? Кога възрастта е пречела на един мъж да…