— Ще го задържим — решително заяви на Маргарет.
На младата жена сърце не й даваше да й каже, че не могат просто така да го задържат. Но този хитрец Тимъти намери идеята за забавна и с удоволствие започна да прави компания на Абигейл, развеселявайки я с истории за премеждията си във Франция. Сигурно момчето не знаеше какво е да си имаш баба.
Маргарет не остана дълго да ги слуша. Бе прекалено разтревожена, за да се включи в разговора им. Нямаше да се успокои, докато не научи какво се е случило в стаята на Дъглас. Качи се на втория етаж и уж се зае да подрежда и преподрежда цветята във вазата на масичката. Не искаше да изпусне Себастиян.
Той излезе от стаята. Заплашителното изражение на Гарвана с нищо не й подсказа как е минал разговорът. Себастиян се беше забавил при баща си ужасно дълго, но това нищо не означаваше. Възможно бе Дъглас да е спал през цялото време и…
Щом я видя, той се доближи до нея и каза:
— Да отидем да пояздим.
След което я сграбчи за ръката и я повлече надолу по стълбите.
— Да не отиваме — отвърна тя, защото искаше незабавен отговор на въпроса, който я вълнуваше.
Той се направи, че не е разбрал намека, и безцеремонно заяви:
— Конете трябва да се разходят, независимо дали на нас ни е приятно или не.
Маргарет се отказа да спори и тръгна след него, защото той не я пускаше. Не беше възпитано да я влачи така през ливадата, но пък никой не очакваше от него прекалена вежливост, затова тя реши да не му посочва колко грубо се държи.
Щом ги зърнаха, конярите незабавно се разпръснаха — нещо, с което Себастиян несъмнено бе свикнал, тъй като започна да оседлава коня си без чужда помощ. Все пак един коняр изникна отнякъде и почти войнствено попита дали Маргарет се нуждае от нещо. Това беше французинът. Акцентът му беше толкова слаб, че тя не би го забелязала, ако не бе скорошното й пребиваване във Франция. Преди да му отговори, се взря в него на оскъдната светлина и ахна ужасено.
— Божичко, изглеждаш така, сякаш си заспал при конете и те са те стъпкали — рече тя. Лицето му беше подуто.
— Точно това ми се случи, мадмоазел. Благодаря ви, че забелязахте.
Сарказмът му означаваше, че в отговора му не се съдържа истина, но такова поведение никак не й харесваше. Ето защо бе облекчена и смутена — когато Себастиян застана зад нея.
— Махай се — студено нареди той на мъжа. — Аз ще се погрижа за нуждите на дамата.
Французинът го изгледа с ненавист. Маргарет беше сигурна, че ще направи някаква нецензурна забележка за „нуждите на дамата“, и се изчерви. Но конярят я погледна и размисли. В края на краищата, тя можеше да го уволни. Затова той сви рамене и се отдалечи.
— Какъв грубиян — промърмори на себе си.
— От такъв нищо добро не можеш да очакваш — обади се Себастиян и отиде да намери кобилата й. Тя го последва и почака малко, докато той намери седлото. Когато започна да оседлава Пастичка, тя най-сетне видя ожулените му пръсти.
— Ти ли го нареди така?
— Той нанесе първия удар — сви рамене Себастиян. — Аз само му отвърнах.
Маргарет изхъмка в знак на съмнение и попита:
— А научи ли нещо от него?
— Нищичко. Но подозирам, че е писал на Жюлиет в Лондон, и затова тя се върна толкова бързо. Ех, страхотен бой беше!
Тя завъртя очи:
— Не съм изненадана, че мислиш така. Победителят обикновено е на това мнение. Хм… ако си победил, де.
— Приличам ли ти на загубил? — уверено се засмя той.
Тя бе изненадана от чувството му за хумор, което беше рядко като градушка през лятото. То проблесна и угасна толкова бързо, че се запита дали не си е въобразила.
Себастиян скоро дооседла конете и й помогна да се качи на Пастичка. Прекалено бързо, сякаш не искаше да я докосва, но тъй като това беше невъзможно, Маргарет не се замисли върху поведението му.
Малко по-късно той препусна в галоп от конюшнята. Тя можеше да го следва, но понеже подозираше накъде се е запътил, умишлено забави темпото. Всъщност почти спря. Нямаше представа защо е решил да отидат точно там.
Като малка беше ходила веднъж на това място. С Флорънс бяха сметнали, че ще е голяма лудория. Не се съмняваше, че всяко дете в околността е мислело същото. Зловещото, болно любопитство не беше приоритет на възрастните.
Обзета от любопитство, тя се насочи през дърветата към прочутата полянка. Дървета и гъсти храсталаци я скриваха от горската пътека, която минаваше наблизо. В нейното начало имаше трева, която изтъняваше, очертавайки контурите й. Това не беше, защото по нея често вървяха пътници — сега край Камъка рядко се провеждаха дуели. Най-вероятно кръвта, която се бе проляла там за толкова много време, бе попарила тревата.