Дъглас въздъхна и я потупа по ръката.
— Иска ми се да ми беше повярвала, но няма нищо, скъпа моя. Не се чувствай виновна, че си го довела тук.
Маргарет едва не примигна от изненада. Виновна ли изглеждаше? Сигурно, щом той беше стигнал до това заключение.
Опита се да изрази облекчение и го дари с още една усмивка:
— Уверявам те, че той няма да остане. Не е нужно да се безпокоиш по този въпрос. Той не искаше да идва тук и се наложи да използвам малко… хитрост.
Странно. Дъглас въздъхна, сякаш не това се бе надявал да чуе.
— Не съм изненадан — рече той и след малко добави: — Как го намери?
За момент тя помисли да му каже болезнената истина. Ако знаеше какво му е наговорил Себастиян, но проклетникът нищо не бе споменал за разговора им! Все пак бе сигурна, че не е споменал фиктивния им брак, затова се спря на самата истина:
— Всъщност бе много странно — призна. — Отидох при него, за да го намеря. Знам, че звучи безсмислено, но, как да го кажа, в Европа той се подвизава под чуждо име. Известен е просто като Гарвана. Сдобил се е с блестящата репутация, че за него няма невъзможни задачи. Не е имал провал в кариерата си.
— Никога ли? — заинтригувано повтори Дъглас.
— Точно така. Репутацията му наистина е безупречна.
— С какво точно се занимава, като изключим разследванията? Или това е всичко?
Маргарет се намръщи.
— Знаеш ли, никога не съм го разпитвала за неговата дейност. Предполагам, че е нещо като наемник. Нали се сещаш, хората прибягват до услугите му като последен изход. Вероятно е приемал всякакви задачи, въпреки че е имал принципи. Не работел за жени — добави тя с отвращение. — Ето защо ми се наложи да прибягна до хитрост. Вероятно ти можеш да го попиташ. — Когато Дъглас се намръщи отново, тя се изправи и бързо се запъти към вратата, поправяйки се: — Или пък не? За Бога, досадих ти, както обикновено. Твоята вечеря скоро ще пристигне, а аз трябва да се преоблека и да сляза долу. Утре сутрин пак ще те навестя.
Почти беше излязла. Чу го да я вика, но се престори, че не го е чула.
Сърцето й биеше силно. Вероятно не биваше да му разкрива толкова подробности около Себастиян. Той може би не желаеше баща му да научава за Гарвана.
Проклетата й бъбрива уста! Много имаше да пати от нея.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Маргарет остави вилицата си на масата, удостои Себастиян с яростен поглед и остро го предупреди:
— Недей да ми говориш!
Така декорът за „свадата“ им беше готов. Себастиян не отговори. Само въздъхна и погледна към баба си, за да покаже, че ако Маргарет е сърдита, вината не е негова.
Жюлиет не беше там, за да се усмихва злобно. Дентън я беше извинил, че има силно главоболие и тази вечер няма да вечеря с тях. Много лошо, помисли си Маргарет. Французойката поне щеше да им осигури развлечение. Беше прекалено тихо, защото тя уж бе твърде ядосана, за да поддържа разговора.
Оттегли се рано, за да могат останалите да се отпуснат и да си довършат вечерята на спокойствие. След толкова мрачен ден й се искаше да си вземе една гореща вана. Поне планът й беше успял и сега Себастиян имаше повод да си попска отделна стая. Проклетникът отдавна трябваше да го е направил!
Ах, колко беше приятно в парфюмираната вода!
Една я познаваше добре и беше взела за гостуването им необходимото за една разкошна вана.
Всъщност що се отнася до стратегията на Себастиян, бяха стигнали до задънена улица. Разбира се, щеше да отнеме известно време, докато го сполети някое „произшествие“, ако такъв бе замисълът на Жюлиет. Наистина не й се харесваше, че той се излага на риск. Естествено Себастиян щеше да има предимството на изненадата, но…
Може би беше време за директен сблъсък, а не за стратегии. Жюлиет би могла да й се открие… Не, сега щеше да гледа на нея като на част от вражеския лагер. А Дентън? Струваше си да помисли. Преди никога не си беше задавала въпроса, дали той би желал да се разведе. Ако внимателно подхванеше темата… Да, щеше да помисли.
Водата беше идеална. Една се беше погрижила за температурата й, преди да си тръгне. Маргарет полека се плъзна във ваната и мехурчетата погалиха кожата й. Излегна се, притвори очи и се отпусна. Само ръцете и главата й останаха над водата.
Мангалът в ъгъла поддържаше помещението уютно топло. Нямаше течения, които да смутят ведрото настроение, което търсеше — или имаше?
Отвори очи да види дали Една не се е върнала за нещо. Оказа се, че Себастиян е застанал между ваната и вратата, която тъкмо бе отворил. Вече събличаше сакото си.