Маргарет не ахна ужасено, нито потъна под водата, както бе сторила миналия път, когато бе нарушил покоя й, а уверено посочи с пръст към вратата.
— Дадох ти идеалния повод да си поискаш отделна стая — напомни му тя. — Каква работа имаш тук, по дяволите?
— Ти само започна историята, драга. Аз ще й сложа финал. Това е частта, в която се сдобряваме.
По-нататъшни обяснения бяха излишни. Всичко беше в очите му, чувствено-прелъстителните му движения, докато се събличаше.
Кажи му да се маха! Кажи му още сега!
Думите не излязоха от устата й. Имаше тази възможност, но я загуби, докато прехласнато го гледаше как си сваля дрехите.
Играта на светлината по неговите мускули я хипнотизираше. Всяка извивка на тялото му показваше колко е силен. Това не я отвращаваше, даже напротив. Огледа тялото му. Имаше много, на което да се възхищава с трепетно вълнение. Този път той не бързаше със събличането, а я оставяше да го оцени на спокойствие.
Когато най-сетне се оказа чисто гол, Маргарет с изумление осъзна, че той няма да я извади от ваната, а ще се присъедини към нея. Едва успя да си отдръпне краката п той се настани срещу нея. Нивото на водата се повдигна и дори се изплиска над ръба, докато той се наместваше. Ръцете му я притеглиха в прегръдката си и тя почти се допря в гърдите му.
Попита го:
— Мислиш ли, че е разумно?
— Да, за Бога! — изръмжа той и сля устни с нейните в изгаряща целувка.
След това Маргарет вече не се притесняваше от странната им позиция, но Себастиян допълнително й обеща:
— Ще се справим. Маги.
И продължи да й показва как.
И двамата се справиха чудесно. С липсата си на опит тя определено не си бе представяла, че е възможно да се любиш във вана, но след като Себастиян я намести в скута си, всичко си дойде на мястото. Дори намести коленете й до раменете си, за да й бъде по-удобно — не че тя би усетила неудобство, когато изгаряше от сладостна възбуда.
Погали я и Маргарет радостно се засмя. Облиза няколко мехурчета от гърдите й. Тя отново се засмя. Спря обаче да се смее, когато той прокара ръце по бедрата й. Изстена и потрепери от възхитителните усещания.
— Да не ти е студено, Маги? — дрезгаво прошепна. — Нека те сгрея. — Наведе се и пламенно впи устни в нейните. Езикът му нахлу в устата й. Членът му влезе докрай в нея и Маргарет усети изключително удоволствие. Той проникваше в нея толкова дълбоко и с такава лекота, че тя извика. Себастиян сграбчи хълбоците й и я залюля върху себе си. Водата се разплиска. Маргарет се отпусна назад, стенеща от наслада. Той внимателно улови едното й зърно между зъбите си. Тя изпъшка и достигна върха с тихичък писък. След няколко усърдни тласъка Себастиян я последва в любовния екстаз.
Маргарет му се усмихна радостно, а в сърцето й бушуваха силни чувства. Вода се стичаше от челото му. Тя се наведе и облиза капчиците, без дори да се удиви на собствената си дързост. Погледът, който Себастиян й отправи, не бе изпълнен единствено с желание. Този път тя ясно съзря нежността в очите му. Нежност специално за нея. И тя въздъхна щастливо. Не можеше да опише колко великолепно се почувства.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Себастиян взе хавлията и подсуши всеки сантиметър от тялото й. Маргарет не се възпротиви. Когато той я вдигна ръце и я отнесе в леглото, би могла да каже, че е излишно. Ала бе толкова приятно да усеща допира на ръцете му.
Себастиян обаче не легна до нея. Отново отиде в банята. Вероятно си е мислел, че докато се върне, тя ще е заспала. Може би дори се е надявал. Но тя бе будна. Изобщо не беше уморена и успя да изтрие от съзнанието му всяка мисъл за заминаване.
Той легна до нея и усмихнато я притегли в прегръдката си. Тя се сгуши в него. Въпреки че поне засега нямаше намерение да се безпокои за огромната промяна, настъпила в нея, в главата на Маргарет се въртяха мисли, които сигурно нямаше да му харесат.
— Трябва да ти призная нещо — каза му.
— Нужно ли е? — сухо попита той. — Страшно ми е хубаво както сме сега, Маги. Нали няма да ме хвърлиш в дълбоки води?
— Кой знае? Виж какво, този следобед се отбих при Дъглас. Поговорихме си за теб, тоест аз говорих за теб.
— Разказала си му за Гарвана? — предположи Себастиян.
Маргарет се сви.
— Да. Съжалявам. Струваше ми се, че не държиш да го пазиш в тайна, после ми хрумна нещо друго, но тогава бе твърде късно и…
— Нали няма да повтаряш сто пъти едно и също нещо?
Тя го ощипа.
— По една случайност, да. Много ли ми се сърдиш?
— Не. Не се гордея с прозвището, което си извоювах, но и не се срамувам от него. Никога не съм се стремял към такава репутация. Но наистина не ме интересува дали баща ми знае или не. Нали не си му споменала за „брака“ ни?