— Разбира се, че не — възмути се тя и се изправи в леглото. — Напоследък може и да съм разсеяна, но не забравям важни разговори и решения. Ако Дъглас чуе за това, няма да е от мен. Но нали осъзнаваш, че той ще остане в леглото най-много още ден-два? Силите му бързо се възвръщат, раната му се оправя.
— Накъде биеш?
Маргарет се запита дали той й задава подобни въпроси само за да я дразни.
— Чудесно знаеш накъде. Успях да му разкажа за „съпруга“ си, без да спомена твоето име. Засега баща ти не е свързал факта, че си тук, с това, че съм омъжена. Но съвсем скоро ще му хрумне, че не знае с кого съм свързала живота си, и непременно ще попита някого. Да не говорим, че утре вечер е балът у вдовстващата херцогиня, който е тъкмо в чест на „младоженците“. Не е изключено Дъглас дори да се появи там и…
Себастиян я накара да млъкне със страстна целувка.
— Прекрасно те разбрах, драга. Ще видя какво мога да направя, за да разсея притесненията ти и да приключа с работата си тук. Утре сутрин отново ще говоря с Дъглас, за да си тръгна преди обяд.
Маргарет не простена. Чудно как се удържа. Просто така ли щеше да стане? Ето ти отговора, сбогом? Не би могла да му каже нищо, с което да го задържи — нямаше нищо, което би желал да чуе.
Не предполагаше, че това ще е неговият отговор. Настроението й се развали. Обърна му гръб, което го накара да се надвеси над нея и да я погледне в очите.
— Какво има? — попита.
— Ами… — Би могла да каже, че мисълта за скорошното му заминаване я смущава, но така би му признала повече, отколкото й се искаше. Преглътна буцата в гърлото си и остана горда от спокойствието, с което прозвуча отговорът й: — Все още не съм ти платила.
— Не ставай смешна, Маги. Никога не съм възнамерявал да взема парите ти.
Това я изтръгна от отчаянието.
— Не си ли? Накара ме да обмисля предложението ти за „търговия“, когато всъщност…
— Преметнах те, нали? — прекъсна я той и я удостои с дяволска усмивка.
Маргарет вече не можа да удържи стона си и за отмъщение го избута от леглото.
— Ти не си злобар и проклетник, ти си… ъ-ъ… голям злобар и проклетник! Можеш да прекараш нощта, където заслужаваш — добави тя и посочи с пръст банята.
Той въздъхна.
— Много добре. Един мъж може да използва пода за…
— Не го изричай! — яростно го предупреди с пламнали страни.
Той понечи да каже нещо, но размисли. Ала нима наистина погледна мястото си до нея в леглото с копнеж? Тръгна си веднага и тя не успя да провери дали това не е игра на въображението й.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Маргарет спеше дълбоко. Себастиян внимаваше да не я събуди, докато се обличаше на сутринта. Беше открил куфара си, бутнат в ъгъла. Джон вероятно не бе имал смелост да извади дрехите от него или не бе успял да се справи с Една.
Спря край леглото и пъхна ръце в джобовете си, за да не я докосне. Досега винаги се беше сбогувал безпроблемно с жените. Отлично знаеше, че този път ще е различно.
Щом осъзна, че днес може да поеме към най-близкия кораб, усети, че е длъжен да създаде емоционална дистанция между себе си и Маги. Предишната вечер лесно беше успял да я разгневи. Сега обаче съжаляваше, и то не защото гърбът му се бе схванал на пода. Проклетницата му беше влязла под кожата. Досега никоя жена не бе успяла да го заинтригува така. Тя го привличаше и той се чувстваше невероятно добре с нея. Маги беше красива, с гъвкаво тяло, но той се възхищаваше на нейната дързост, на готовността й да загърби глупавите обществени условности, които окопаваха толкова много жени. Въпреки това тя си оставаше истинска дама, произхождаше от същия свят на традиционни добри обноски, чест и благородство, към който той някога принадлежеше. Себастиян си напомни, че това е част от миналото му. Побърза да излезе, преди да започне да се самосъжалява.
От стаята на баща му не се чуваше и звук. Себастиян не спря там. Трябваше да говори с Джон, преди отново да се изправи срещу Дъглас. Откри го в кухнята, седнал на чаша чай с един стар познат.
В кухнята бе доста шумно, тъй като тя бе естествено място за срещи на прислугата, дори на тези, които не работеха в имението. Щом Себастиян влезе, се възцари тишина. Приятелят на Джон незабавно си тръгна. Същото сториха и всички останали с изключение на готвачката, която бе твърде заета да забележи бягството им.
Джон хвърли театрален поглед към вратата, през която слугите се бяха изнесли, ухили се и отбеляза:
— Виждам, че все още си те бива.
— Да се отнасят към теб като прокажен си има своите плюсове, но хайде все пак да излезем навън.