Маргарет беше раздвоена. Искаше да сподели всичко с Флорънс, но съзнаваше, че така само ще направи приятелката си нещастна като себе си. От друга страна, ако тя предварително знаеше накъде вървят нещата, би имала време да убеди Джон да остане. Или поне да се опита.
Себастиян бе твърдо решен да си замине. Това не означаваше, че същото важи и за камериера му. Джон би могъл да предпочете да се установи на едно място и да създаде семейство.
— Трябва да знаеш нещо, Флорънс. Накрая щях да ти кажа, но може би е най-добре да го чуеш сега.
— Олеле, ако съдя по мрачната ти физиономия, не искам да знам.
— Щом е така…
— А, сега да не си посмяла да мълчиш!
Маргарет изразително завъртя очи.
— Наясно си защо заминах за Европа. Сигурна съм, че не си очаквала да се завърна омъжена.
— Не, това направо ми взе ума. Знаеш ли, много слуги спорят дали сега ще се преместиш за постоянно в „Горския кът“.
Младата жена се изчерви и промърмори:
— Всъщност аз не съм омъжена за Себастиян.
— Ъ?
— Една и Оливър знаят, а и ти също ще го запазиш в тайна. Трябваше да го наема, за да се завърне в Англия. Дори след като му обясних какво е положението, той отказваше да дойде доброволно.
— Това не ми прилича на Себастиян Таунзенд.
— Вероятно защото този човек е бил погребан заедно с Джайлс. Огорчението му е… да кажем, изключително силно и сега го разбирам. Малцина знаят, че е отишъл на дуела с мисълта да умре, а ако съдя по всички сведения, Джайлс е бил достатъчно сърдит, за да го убие.
— Тогава как е станало точно обратното?
— Нещастен случай. Куршумът, който трябвало да полети във въздуха, се отклонил, когато куршумът на Джайлс одраскал ръката на Себастиян. На всичкото отгоре баща му се отрекъл от него. Сега разбираш защо той не искаше да се връща тук. Беше убеден, че няма да го пуснат в „Горския кът“, което би направило непосилна задачата да разкрие нечии подли кроежи.
— Предложил е да се престорите на съпрузи, за да си осигури достъп? — невярващо попита Флорънс.
— Не, аз го предложих — рече Маргарет и се изчерви още по-силно. — Да, знам, че е скандално. Признавам си, че не му мислих много-много. Себастиян се опита да ме разубеди, но предвид на отношението му държах да парирам всички негови евентуални възражения. Дори нямаше да се стигне дотам, ако не бяхме научили, че Дъглас смята Себастиян за мъртъв. Вероятно това се дължи на отчуждението му с лорд Уимис. По ирония нашата измислица се оказа ненужна.
— Заради последния инцидент с графа ли?
— Да. И защото Себастиян успя да разговаря с баща си, преди Дъглас да се е възстановил напълно. Един вид, хванал го е неподготвен.
Флорънс се усмихна.
— Този човек определено умее да въздейства на хората. Отговарят на въпросите му, само и само той да се махне час по-скоро!
— Заплахата, излъчвана от него, не би впечатлила Дъглас. Себастиян се изхитрил и се направил, че знае повече, отколкото трябва. Това подействало. Увери ме, че никой не се опитва да убие баща му което беше основното ми притеснение. Въпреки че двамата отказват да споделят какъв е проблемът и дали е намесено нещо друго освен лош късмет. За всеки случай Себастиян изпълни каквото го бях помолила и сега гори от нетърпение да се върне на Континента.
— Ами вашата женитба? Тя може и да е фиктивна, но всички я смятат за истинска. Нима просто ще съобщиш, че това е била измислица с определена цел?
— Това би бил нелош вариант, ако Себастиян не беше настоял да дадем хубаво представление, като споделяме една и съща стая в „Горския кът“.
— Маги, не ми казвай, че… — възмущението на Флорънс накара страните на Маргарет да пламнат.
— Боже Господи, само не това!
— Не беше нарочно. Признавам, че изпитвах към него някакво странно привличане, откакто го съзрях за пръв път. Той е всичко, което не мога да понасям у мъжете, но когато е край мен, това няма значение. — Господарката се приведе и прошепна в ухото на Флорънс: — Той твърди, че това било похот.
— Глупости, та ти въобще не си похотлива — възмути се икономката.
Маргарет избухна в смях. Част от смущението й се беше разсеяло.
— Надявам се, че не. Но станалото — станало. Дори не мога да съжалявам, понеже беше толкова… хубаво. Обаче и дума не може да става да призная, че бракът ни е бил фарс. Просто няма как. Всички в „Горския кът“ с изключение на Дъглас знаят, че споделяхме стая като една нормална съпружеска двойка. А скоро и Дъглас ще научи. Първоначално смятах да се „разведем“ тихомълком. Мога да разглася защо се омъжих за него, а мога и да не го направя. Това ще реша по-нататък. Повечето дами в околността намират за скандално, че изобщо съм се омъжила за него и може би ако им обясня, ще се успокоят, че не съм се побъркала.