— Един развод е такова… — въздъхна Флорънс.
— Да, знам. Такова позорно петно. Но аз съм богата и синът ми ще наследи титла. Репутацията ми на разведена жена не би трябвало да представлява проблем.
Флорънс отговори:
— Не знам защо отказваш да приемеш факта, че си много желана партия, Маги. Не е нужно да подкупваш бъдещия си съпруг.
— Така е. Просто съм прекалено решителна, за да постъпя по нормалния начин. А и прекалено нетърпелива, за да изтърпя едно традиционно ухажване.
— Глупости. Ти имаш търпението на светица, в противен случай нямаше да чакаш толкова дълго подходящия момент да си потърсиш мъж. Просто трябваше да отидеш в Лондон, да се насладиш на светския живот и природата щеше да си каже своето. Бързо щеше да се сдобиеш с истински съпруг и сега нямаше да си изправена пред скандала от развод.
— Имам силата да устоя на тази буря. Ами ти? Ще пуснеш ли Джон да си тръгне със Себастиян, без да се опиташ да го задържиш? Помоли го да остане.
Флорънс пребледня.
— Значи и той заминава? Какъв ужас, че сватбата ти не е истинска, както всички ние мислехме!
Маргарет откри, че всъщност е съгласна, макар да не изрази мнението си гласно. Ако нямаше толкова много причини, поради които женитбата със Себастиян бе немислима, можеше да се вслуша в собствения си съвет.
— Помоли го да остане — повтори тя.
— Не бива да съм чак толкова дръзка. Познанството ни не се е развило до такава степен, макар всичко да вървеше много обнадеждаващо. Защо ти не помолиш Себастиян да остане? Признай си, че искаш!
Проблемът с близките приятелки е, че те буквално четат мислите ти. Маргарет въздъхна:
— Защото вече знам неговия отговор. Причината, поради която иска да се върне в Европа със светкавична бързина, е страхът му, че Дъглас ще настоява за истинска женитба, ако разбере, че само сме се престрували.
— И откъде, по дяволите, ще разбере?
— От Себастиян. Той изглежда смята, че Дъглас широко ще разтвори вратите си за него, като чуе за нашия брак. Затова възнамерява на всяка цена да избягва баща си. Негодникът не желае наистина да мине под венчило.
Себастиян толкова отчаяно жадуваше да си замине, че дори нямаше да разследва дилемата на брат си, въпреки че ако имаше човек, който можеше да стигне до дъното на тази история, това бе той. Предвид на това беше изненадана, че се съгласи да остане за бала.
Предполагаше, че е редно да го предупреди, че колкото и да е невероятно Дъглас да напусне къщата си днес, утре не е изключено да се появи на бала у херцогинята, макар и за кратко. Не, нямаше да го предупреждава. Време бе съдбата да произнесе тежката си дума и може би тази дума щеше да е в нейна полза.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Имението на Албърта Дориен беше бляскавата витрина на околността. Строежът му бе продължил няколко години, а дамата се нанесе в него едва след пълното завършване на всички детайли. Първият й бал месеци наред бе единствената тема за разговор, докато тя даде втори бал. Тогава Маргарет бе твърде малка да ходи по балове, но бе чула всичко за тях.
Всъщност вдовстващата херцогиня бе предвидила този имот за даване на приеми. Не само балната зала беше необятна: същото можеше да се каже за гостната, музикалния салон, игралната зала. Имаше дори една огромна стая само за комар, пълна с масички за карти. Единственото сравнително малко помещение беше трапезарията, тъй като вечерите и обедите бяха запазени само за най-тесен кръг приятели. Албърта хранеше тълпите гости на големите си приеми с бюфет и понеже имаше не един, а четирима готвачи (всеки от тях майстор), никой не се оплакваше от това решение. Поканите й стигаха до най-отдалечени кътчета и бяха очаквани с нетърпение. Албърта се беше подготвила старателно, построявайки къщи, специално за гостите си. Но не от традиционния тип — о, не, — а като същински миниатюрни имения! Всички те обикновено се използваха за баловете й.
Приемът довечера нямаше да е от най-величествените, чисто и просто местна сбирка. Само Албърта можеше да устрои парти с такова кратко предизвестие и да очаква присъствието на всички. Но другите ангажименти можеха да бъдат отложени. Никой не отказваше на херцогинята. Нейната покана беше като кралска заповед!
Все пак Маргарет не очакваше да види строени в редица толкова много карети. Трябваше да признае, че тази вечер основната атракция беше Себастиян. Висшето общество на цялата околност гореше от нетърпение да научи дали е бил възстановен в правата си от Дъглас. Интересно дали някой щеше да се престраши да го попита.