Дентън изобщо нямаше вид да е притеснен. Беше свикнал да се превръща в център на светските приеми заради кънтящия глас на жена си. Но Абигейл изглеждаше смутена. Жюлиет говореше толкова силно, че дори с лошия си слух старицата бе доловило всяка дума.
Така значи, Жюлиет я смяташе за предателка. Колко смешно. Реши да излезе и да потърси Себастиян, преди да е чула повече обиди от Жюлиет.
Нямаше да се изненада, ако той вече си е тръгнал без нея, особено ако Дъглас бе настоял синът му наистина де се ожени за нея.
Още не беше излязла от салона, когато французойката се съсредоточи върху следващата си мишена:
— Ами той! — презрително изръмжа. — Обезнаследен, а дръзва да се…
Гласът секна изведнъж. Маргарет хвърли поглед назад и застина от изумление. Дентън беше запушил с ръка устата на жена си. Безучастен към обидите, отправяни по негов адрес, той не й позволи да хули брат му. Браво, Дентън! Маргарет се зачуди дали завръщането на Себастиян не му е вдъхнало кураж. Време беше да обуздае жена си. Очевидно тя не беше единствената на същото мнение.
Някой шумно изръкопляска. Последва го втори. След секунди цялата зала избухна в ръкопляскания. Жюлиет беше бясна и в същото време смутена. Отскубна се от Дентън с ругатня на френски, която Маргарет се радваше, че не разбра, и изтича през вратата.
Маргарет едва успя да се отдръпне от пътя на французойката и се блъсна в някого. Обърна се да се извини, но думите заседнаха в гърлото й. Нейният временен съпруг се възправяше пред нея като канара, а в сърцето му сякаш се беше разбушувал огненият ад.
За миг тя си помисли, че той е сърдит, защото е чул думите на Жюлиет. Но странно: тонът му беше любезен, когато я попита:
— Пропуснах ли нещо важно?
— Брат ти попречи на жена си да те охули публично.
— Браво на него. Ще си ходим ли?
Тя се намръщи. Липсата му на интерес я озадачи. Но изражението му си беше същото. Той беше бесен и ако причината не бе Жюлиет…
Страхуваше се да разбере каква е, затова просто отговори:
— Да. Вече съобщих на домакинята, че ще се прибираме.
— Ще спрем там. — Той я улови под ръка и я изведе навън.
Маргарет се подготви за нова среща с Жюлиет на стъпалата, но за щастие французойката не беше дочакала да й докарат каретата. Беше я намерила сама и сега препускаше по пътя.
Едва тогава Маргарет осъзна смисъла на думите му.
— Какво имаш предвид с „ще спрем там“?
— Ще вземем Джон и Тимъти и още придружители за из пътя, ако имаш желание.
— Пътя за къде? Къде, по дяволите, отиваме, че ще ни е нужна цяла свита?
— Как къде? В Шотландия. Нали там все още женят хората без излишни церемонии?
Тя рязко си пое дъх.
— Трябва да обсъдим това.
— Няма нищо за обсъждане.
— Друг път! — разгорещи се младата жена. — Човек не потегля за Шотландия просто ей-така, посред нощ. Поне изчакай утрото, за да разбереш, че това не е необходимо.
— Никакво чакане. — Той я избута в каретата, която беше изтрополила пред тях. — Ако имам време да размисля, няма да постъпя както е редно.
— Но…
— Нито думичка, Маги, или ще прекараш цялото пътуване в скута ми.
Тя отвори уста, но заплашителното пламъче в очите му привлече вниманието й и бързо размисли. Сега си имаше вземане-даване с Гарвана, а проклетникът беше сериозен!
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Имам сметки за уреждане с вас, сър — обяви Маргарет, когато настигна Дъглас на източната пътека, водеща към скалите.
Той беше подновил сутрешната си езда. Тя бе станала рано-рано да го навести в „Горския кът“, но научи, че го е изпуснала за малко. Това бе само една от дългия списък с неприятности, които я бяха сполетели след приема на Албърта.
Все още не можеше да повярва, че Себастиян, или поне разумният Себастиян, не се показа нито веднъж, докато траеше дългото пътуване до Шотландия и през цялото време тя трябваше да понася компанията на Гарвана. Студен, зловещ, смълчан. Негодникът би изпълнил съвсем точно думите си, ако започнеше да спори с него. А каквато си беше глупачка, тя не искаше действително да спорят и не го предизвика.
Най-идиотски се беше надявала, че като се оженят, той ще остане с нея в Англия и ще се превърне в любящ съпруг. Надеждите й се извисиха до небесата, когато той я целуна в черквата след подписването на брачните документи. Това беше пламенна, яростна целувка, която разсея всичките й съмнения. На Маргарет дори й се стори, че той промърмори колко я обича, когато я прегърна, преди да излезе сам от църквата и да я зареже.
Когато Маргарет излезе, него вече го нямаше. Джон и Тим ги нямаше, конете им също ги нямаше и тя избухна в сълзи. Дълбоко в сърцето си знаеше, че точно така ще стане. Себастиян пътуваше с нея в каретата, но беше довел и конете си. Беше сигурна, че след като бе постъпил „както е редно“, се бе втурнал към най-близкия пристан да хване кораб за Европа.