Охо! Това беше друго нещо. Тя също бе копняла за него.
Докато се преобличаше, беше застанала до леглото и Себастиян с лекота я положи на него. Коляното му се оказа между бедрата й, камизолката й беше вдигната нагоре. Той зарови лице между гърдите й и вдиша дълбоко.
— Божичко, бях се затъжил за твоя мирис, за вкуса на…
— Нали няма да ме притесняваш? — побърза да го прекъсне Маргарет.
Той се повдигна нагоре и лениво й се усмихна.
— Значи ще те притесня?
Не можеше да му отговори отрицателно, когато й се усмихваше така момчешки.
— Вероятно няма.
— Така си и мислех. Но ще направя компромис. — Езикът му проправи пътека до ухото й. — Започна ли бракоразводните процедури?
Ласките му я замайваха, иначе темата би я обезпокоила. Сега отговори с „още не“.
— Тогава какво ще кажеш да не се развеждаме, Маги? — Тя така се изуми, че занемя. Себастиян добави: — Един вид, моля те за ръката ти.
Самият той беше застинал в очакване на отговора й, а Маргарет се чудеше какво ще нрави с толкова много щастие, струпало й се изведнъж.
— Какво ще кажеш да затвориш вратата? — най-сетне промълви тя.
Той надзърна през рамо и видя, че вратата наистина зее отворена.
— Казвам ти „да“.
Себастиян сведе поглед към нея. Очите му преливаха от толкова много нежност, че дъхът й секна.
— Ще ми кажеш ли, че ме обичаш?
— Мисля по въпроса.
Тя кипна от възмущение. Себастиян се засмя и плени устните й в дълбока целувка, а после скочи от леглото, за да затръшне вратата. Докато се връщаше, захвърли палтото и ризата си.
— Макар че не се съмнявах…
— Има си хас!
— Страшно се радвам, че ме обичаш, Маги.
— Май не ти трябва да го чуеш, а?
— Не, не повече, отколкото на теб, но ако искаш да кажеш думите — няма да се опитвам да те спирам.
Тя се засмя.
— Разбира се, че те обичам, проклетнико!
Той скочи при нея в леглото и я притисна към себе си. Целувката му бе томително нежна, но бързо се превърна в забележително страстна. Тя разпали огъня помежду им. Удивително, колко лесно я възпламеняваше Себастиян.
— Мили Боже, Маги, не съм мислел, че отново ще мога да изпитвам такова щастие. Обичам те, скъпа, повече, отколкото съм смятал, че е възможно.
Маргарет осъзна, че може да го направи още по-щастлив, и каза:
— Редно е да спомена…
— Може да почака — отвърна той, като бързо събличаше дрехите им между целувките. — Имаме уговорена среща в „Горския кът“, но това също може да почака. Всичко ще трябва да почака заради това.
Каза го и проникна в нея, улавяйки сластния й стон в устата си. „Срещата“ в „Горския кът“ я заинтригува, но той бе напълно прав. Това и всичко друго можеше да почака.
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Маргарет никога не беше бързала така през живота си. О, не по време на любенето — те бяха намерили великолепен ритъм. Е, силата на нейната страст ги беше подтикнала към доста бърза развръзка, при спомена за която Маргарет на няколко пъти се изчервяваше. Нищо не можеше да ги удържи, толкова бяха зажаднели един за друг.
Но въпреки че искаше да лежи и да се наслаждава на преживяването, Себастиян измърмори нещо и каза:
— Нямаше време за това. Яздех преди другите, но все пак ще закъснеем. Побързай.
Тя наистина се опита.
— Ако би могъл да ми кажеш с едно изречение какво…
— Не, това ще породи стотици нови въпроси, а ние нямаме време. Освен това скоро ще получиш всички отговори, така че по-живо!
Себастиян успя да се облече почти толкова бързо, колкото се съблече. Накрая й помогна да си сложи сапфирено синия костюм за езда, защото той лежеше захвърлен на пода до леглото. Но когато я изведе през вратата, едно копче беше закопчано накриво, а под ботушите си Маги нямаше чорапи!
Себастиян вече бе наредил на някого да доведе Пастичка от конюшнята. Колко жалко! Мислеше, че ще успее да изкопчи нещо от него, докато пътуват с каретата, но препускането в галон през нивите не им позволяваше да водят разговор.
Когато „Горския кът“ се появи на хоризонта, Маргарет сериозно изоставаше. По алеята на имението се движеше каретата. Себастиян не спря, докато не стигна до портала. Там я изчака и й помогна да слезе.
— В края на краищата дойдохме навреме. Изненадващо, като се има предвид колко ни забави твоята страст.
— Така ли! — изфуча тя. — Не аз ти се нахвърлих!
— Ама искаше!
— Това е без значение — надменно отвърна Маргарет.
Той се усмихна и я погали по бузата.
— Обещавам ти, че следващия път, когато се озовем в леглото ти, няма да излезеш оттам часове, вероятно даже и дни наред.
Маргарет ядно се изчерви, защото каретата беше спряла зад тях и Джон и Тимъти сигурно бяха чули думите на Себастиян, докато слизаха. Те обаче я поздравиха топло и с нищо не показаха да са чули повече, отколкото трябва. А после вниманието й беше отвлечено от другите пътници: трима мъже, двама от които приличаха на длъжностни лица. Бяха с шапки, каквито беше виждала да носят френските жандарми. Някой още се спотайваше в каретата, но Хенри вече бе отворил вратата с думите: