Тя почервеня и се обърна с намерение да побегне. Беше толкова ядосана, че не знаеше на какво би била способна, ако останеше още миг с него. Боеше се, че може дори да го удари. А и той определено си го заслужаваше заради арогантността и нахалството си.
Но Дом я сграбчи за ръката и я принуди отново да се обърне с лице към него.
— Всичко приключи, Ан. Стой настрана от Патрик.
— Между нас няма нищо — задъхано извика Ан. — Пусни ме.
Той я стисна по-здраво и се взря в очите й. Ан се вцепени.
Сега бяха толкова близо един до друг, че кракът му докосваше полите и бедрата й. Трябваше само да се наведе лекичко и щеше да усети дъха му върху бузата си.
— Пусни ме — повтори тя почти бездиханно.
Но Дом не я пусна. Гневът в зениците му постепенно изчезна. Тъмна, гореща вълна заля Ан. Тя потрепери.
— Причиняваш ми болка.
— Ако ще имаш приятел — рязко каза Дом, — това ще съм аз.
Сърцето й заудря силно. Съвсем точно знаеше какво има предвид.
— Ясно ли е? — прошепна той. И стисна раменете й с две ръце. Сърцето й вече препускаше като обезумяло. Беше й трудно да разсъждава, невъзможно — да диша. Знаеше, че би трябвало да е шокирана, но не беше. Между тях все още съществуваше някакво необяснимо привличане. Противно на волята й то бе там — като здрава, огнена примка, омотала и двама им и затягаща се с всеки изминал миг, в който Дом продължаваше да се взира в очите й с премрежения си поглед. Като магнит, който я притегляше неустоимо към него.
А нощта внезапно бе замряла, притихнала. Цялото внимание на Ан беше съсредоточено върху мъжа до нея. Мъглата пълзеше край полите й, край неговите нозе, край лицата на двама им. В очите на Дом гореше опасен огън.
Ан изтръпна. Лицето му вече бе по-близо до нейното. Много по-близо. Устните му бяха красиви и в момента бяха леко разтворени. Щеше да я целуне. А тя нямаше сили да го отвлича.
Сякаш прочел мислите й, той я притисна по-силно. Очите му потъмняха.
Но Ан всъщност не желаеше да го отблъсква. Онази една целувка не бе достатъчна.
Една целувка никога нямаше да й бъде достатъчна. Не и от Дом Сейнт Джордж.
— Ан — прошепна Дом. Напрегнато, без усмивка. — Искам те, Ан. Искам те още откакто те зърнах отново.
Тя изпусна въздуха, стаен в гърдите й. Дори не бе разбрала кога е престанала да диша. Не съумя да каже нищо.
— Знам, че ти също ме искаш — прошепна той. — Макар да се преструваш, че не е така.
Вярно е, помисли си Ан ужасена. Нима не бе извлякла никаква поука от миналото?
— Не — каза тя. — Не — излъга тя.
Без да й обърне внимание, Дом впи устни в нейните.
Беше притисната в здравите му мъжки обятия и нямаше смисъл да се опитва да избяга. Затова Ан се помъчи поне да не позволява на телата им да се докоснат.
Но този път целувката на Дом беше безмилостна. Устните му принудиха нейните да се разтворят, езикът му яростно проникна между тях. Ан извика сподавено. Отказваше да му отвърне, но цялото й същество пламтеше, пулсираше. Целувката му бе жестока, но не й причиняваше болка. Не й причиняваха болка и ръцете му — корави, невероятно силни, които отчаяно я притискаха към него. Към тялото му, което също бе кораво, но и възбуждащо живо. Горещо, твърдо, мъжествено.
Ан усещаше огромната мощ на кипящото в него желание. Но усещаше и друго — че Дом нито за миг не го изпуска от контрол.
Защото в противен случай Ан вече щеше да лежи на земята и да го приема в себе си.
Не можеше да издържа повече. С вик тя изви лице настрана, откъсна устни от неговите. Чувстваше се като пламтяща главня. Огън гореше във всяка частица от тялото й, особено високо горе между бедрата. Незнайно как и кога там се бе озовал кракът на Дом и Ан го беше възседнала като жребец.
Дом зарови лице до шията й. Дишаше тежко. Ръцете му я обгръщаха здраво, сякаш нямаше намерение да я пусне.
Ан отчаяно се бореше да възвърне разума си, преди да е сторила немислимото — преди да е отвърнала на целувката му. Преди да е позволила на собствената си огнена природа да вземе връх. Преди да го е притеглила на земята, върху себе си. Не биваше да го оставя да я използва. Патрик я бе предупредил, че той ще се опита да го направи. Колко прав се беше оказал Патрик.
Някога се бе поддала на страстта. Но този мъж я изостави за цели четири години. Ако му се отдадеше сега, нямаше никаква причина да вярва, че той няма отново да изчезне.
Намерила у себе си неподозирана сила, Ан се откъсна от него. Дом не се противопостави. Тя отскочи назад, далеч от него.
— Стига!
Той я гледаше втренчено. Ан притисна длан към гърдите си с надеждата да укроти лудешкия пулс на сърцето си. Не можеше да откъсне очи от него.