Въпреки лошото си настроение, Саймън се засмя. Очевидно след неговото заминаване членовете на литературния кръжок са пили нещо по-силно от чай.
Той дръпна юздата и накара Леп Сенг да излезе изпод дърветата и да застане по средата на пътя. В момента, когато кобилата на Емили излезе от завоя, бе вече готов.
Отначало тя не го видя. Беше твърде увлечена в неприличната си песничка. Очилата й проблясваха, а червените къдрици подскачаха в ритъма на мелодията. Изведнъж Саймън бе обзет от желанието да види как изглежда тази огнена коса, ако се спусне свободно по раменете.
— Проклятие! — измърмори той, докато чакаше Емили да забележи, че е застанал точно на пътя й. Последното нещо, което би искал, бе да почувства физическо влечение към нея. За това, което възнамеряваше да прави, му бе необходим бистър ум. Хладнокръвното отмъщение изисква хладнокръвно мислене.
— Добър ден, мис Фарингдън.
Емили се сепна и рязко спря кобилата.
— Какво правите тук, милорд? — Лицето й поруменя, а в очите й се четеше тревога. — Да не би да сте загубили пътя? Джилингъмови живеят точно зад малкото възвишение. Тръгнете наляво по реката и вървете право към хълма.
— Благодаря ви — отвърна Саймън, — само че не съм се загубил. Чаках ви и бях започнал да се страхувам, че сте тръгнала по друг път.
Тя го изгледа недоумяващо.
— Но вие казахте, че Джилингъмови ви очакват да се приберете скоро.
— Признавам, че това беше извинение, за да напусна по-рано. Усетих, че моето присъствие има отрицателен ефект върху настроението на дамите от литературния ви кръжок.
Емили започна да мига като бухал.
— Боя се, че сте прав, милорд. Не сме свикнали да забавляваме дракони… — Тя изглеждаше ужасена и моментално се опита да се поправи: — Искам да кажа, графове.
— Дракон? На такъв ли приличам, мис Фарингдън?
— О, не, милорд — увери го тя бързо. — Може би само погледът ви прилича леко.
Саймън се усмихна страшно.
— А какво ще кажете за зъбите?
— Само най-малка прилика, но това е без значение, повярвайте. Вие изглеждате точно така, както си ви представях.
Саймън бавно си пое дъх, опитвайки се с всички сили да остане невъзмутим.
— Бихте ли желали да повървите малко с мен? Имаме доста неща да си казваме.
— Така ли?
— Разбира се. Ние сме стари приятели, нали?
— Нима?
— Поправете ме, ако греша, мис Фарингдън, но съм останал с впечатлението, че си кореспондираме от няколко месеца.
Емили се обърка съвсем.
— О, да, милорд. Така е. — Червените й къдрици изскочиха изпод бонето, докато кимаше с глава в знак на съгласие. — Имам чувството, че ви познавам от години.
— Чувствата ни са взаимни.
— Проблемът е, че никога не съм очаквала да ви видя на живо.
— Разбирам. Какво бихте казали за една разходка надолу по рекичката? — Саймън слезе от коня и тръгна право към нея, водейки Леп Сенг за юздата.
Тя го гледаше с нескрит копнеж.
— Ще ми бъде много приятно, милорд, но се страхувам, че няма да е много прилично.
— Глупости. Кой ще ни види? А дори и да ни види някой, може да иде да приказва колкото си иска. Та ние се запознахме съвсем благоприлично на сбирката на местния литературен кръжок.
Колебанието й изчезна моментално. Тя го възнагради с топла усмивка.
— Вие сте напълно прав, милорд. Трябва да ви кажа, че още не мога да повярвам в нашата среща. Това е кулминацията на всичките ми надежди.
Тя започна да слиза от кобилата и Саймън протегна ръце, за да й помогне. Този път тя не загуби равновесие, а скочи точно в ръцете му. Той почувства, че е малко объркан. Една част от него желаеше това меко, изящно женско тяло; другата част се противопоставяше.
— Съжалявам, че не ви предупредих за следобедната ни среща, но исках да ви изненадам. — Той поведе конете към дърветата. — Предполагах, че много ще се изненадате.
— Много умно от ваша страна — увери го тя. — Обичам изненадите, поне повечето от тях.
— Но не винаги, нали? — На устните му грееше иронична усмивка.
— Просто бих искала да изглеждам по най-добрия начин, когато се видим — добави Емили. — Не можете да си представите колко съм притеснена, откакто получих писмото ви тази сутрин. Смятах, че ще ми трябват седмици, докато се приготвя. Никога не съм предполагала, че нещата ще се развият по този начин.
Саймън погледна към нея и откри, че се е долепила до рамото му. Тя бе мъничка, но движенията й бяха омайващи, леки и грациозни.
— Позволете ми да ви кажа, че изглеждате великолепно, мис Фарингдън. Истината е, че съм очарован от момента, в който ви видях. Заклевам се.
— Наистина ли? — Тя бе напълно объркана от това изявление.