— Носиш ли новите си очила за опера? — попита Силест, докато си проправяха път през препълнените зали. Лейди Норфкот се спря за момент, за да размени една-две думи със своя позната.
— Да, нося ги.
Емили се огледа наоколо с присвити очи, тъй като очилата бяха в дамската й чантичка. Всичко, което виждаше, беше просто едно огромно, цветно, движещо се петно.
Тя и Силест бяха блъскани от всички страни и за да се предпазва по-добре, Емили извади очилата от чантичката си. В същия момент почувствува една мъжка ръка да хваща нейната.
— Какво става? — обърна се рязко тя. Видя пред себе си нечия посивяла руса коса и сърцето й спря. Знаеше, че Силест ще е любопитна да види какво ще се случи. — Татко! Какво правиш тук?
— Дойдох да видя представлението и те забелязах, когато влизаше — отвърна весело Бродърик Фарингдън. — Как си, скъпа?
— Добре съм, татко. Позволи ми да ти представя моята приятелка.
Емили започна да говори нервно и припряно, като се молеше лейди Норфкот да дойде по-скоро и да ги отведе на местата им.
Бродърик прие запознанството с присъщия за Фарингдънови чар. После стисна здраво ръката на Емили.
— Ако не възразяваш, бих желал да си кажем няколко думи насаме, скъпа. Не съм те виждал цяла вечност.
— Не мога да оставя Силест сама — рече отчаяно Емили.
— Не се притеснявай за мен — отвърна живо Силест. — Ще изчакам мама, а баща ти може да те заведе до мястото ти.
— Да, разбира се — каза Емили. Стана й ясно, че няма да може да се откъсне от баща си. Преодоля притеснението си чак когато Силест бе вече далеч. — Е, татко?
— Получи ли бележката ми? — попита рязко Бродърик, като моментално пренебрегна етикета. Явно бе много напрегнат.
— Да. Съжалявам, татко. Знаеш, че не мога да направя нищо. О, татко, как е възможно да си толкова безотговорен?
— Това бе просто липса на късмет. Случва се — махна с ръка баща й. После се наведе към нея и пошушна в ухото й: — Слушай, Ем. Знаеш, че мога да се оправя с малко финансова помощ от твоя страна.
— Поне ми дай време. Блейд ще омекне към теб, но е още твърде рано да очаквам това от него Трябва да си наясно, татко.
— По дяволите, Ем. Нямам време. Опитай се да ми уредиш дълговете.
— Наистина ли си проиграл всичко?
— Всичко — потвърди тъжно Бродърик. — Проблемът е, че не мога да покрия задълженията си.
Емили бе покрусена и отчаяна, въпреки че познаваше много добре безпътния живот на баща си.
— Татко, как си могъл да проиграеш всичко? Работих години наред, за да осигуря теб и близнаците! Това е ужасно! Страшно съжалявам. Какво ще правим сега?
— Не се паникьосвай, скъпа. Първото, което трябва да се направи, е да убедиш Блейд да покрие дълговете ми.
Тя се вгледа в него, като се мъчеше да разбере дали вярва в това, което казва.
— Татко, но ти знаеш, че той никога няма да го направи.
— Не той, а ти трябва да го направиш, Ем. Не разбираш ли? Спешно е. Емили, скъпа, трябва да ти кажа, че направих ужасна грешка. Миналата нощ пих малко повече. Знаеш как е, когато човек не си брои чашките. Страхувам се, че говорих твърде свободно за разни неща.
— За какво и на кого? — Емили беше вбесена и се опитваше да разбере причината за напрежението в гласа на баща си. Звучеше по-страшно от загубата на карти.
В това време една тъмна сянка се изправи до Бродърик Фарингдън.
— Вашият баща направи грешката да говори с мен, лейди Блейд — каза познат язвителен глас.
— Господин Крофтън? — Емили с уплаха погледна към тъмната сянка. Обзе я ужас и предчувствие за нещо непоправимо, докато се опитваше да запази самообладанието си. — Страхувам се, че не разбирам за какво става въпрос.
Крофтън се приближи; гласът му стана тих и поверителен.
— Баща ви и аз станахме близки приятели. Той бе много разстроен, след като загуби на карти. Сигурен съм, че го разбирате и му симпатизирате, задето ми се оплака, че трябва да плаща дълговете си. После счупи няколко бутилки и накрая не издържа и ми разказа за скандала във вашето минало.
Устните на Емили пресъхнаха. Тя отчаяно погледна баща си.
— Татко?
— Истина е, момиче — каза мрачно Фарингдън. — Боже, помогни ми. Разказах му за злополучния инцидент. Бях пиян като свиня. И тази дреболия изплува в съзнанието ми след загубата. Знам, че ме разбираш. Но проблемът е, че той заплашва да разгласи това на целия град, ако не му се плати.
— Страхувам се, че ще се получи доста неблагоприятен ефект върху престижа на Блейд, когато тази неприятна клюка за съпругата му се разпространи из града — измърмори Крофтън. — Ще бъде отритнат от всички и ще бъде принуден да се оттегли в провинцията. И не мисля, че ще ви бъде много благодарен, скъпа моя.