— По-вероятно е да ви унищожи, мистър Крофтън — каза яростно Емили.
— Но непоправимото вече ще е станало. Хората ще приказват. Помислете за реакцията, която ще последва; за опетнената титла на Блейд; за унижението, което ще бъде принуден да преживее. Дълги години вашият съпруг се бори за днешните си позиции в обществото, мадам. Но си създаде и много врагове. Има хора, които го мразят и няма да се поколебаят да използват скандала от вашето минало, за да го унищожат. И всичко това ще се дължи на вас, лейди Блейд.
Емили почувства, че й се повдига, но успя да запази спокойствие, докато се взираше в тъмнината, която скриваше лицето на Крофтън.
— Вие не цените високо живота си, нали, мистър Крофтън? — попита хладно тя.
— Не ме плашете с гнева на вашия съпруг, мадам. Това е блъф. Не мисля, че ще позволите нещата да стигнат дотам. Ако отидат толкова далеч, непоправимото вече ще е станало, нали?
— Мистър Крофтън…
— Погрижете се дълговете на вашия баща да бъдат изплатени изцяло, лейди Блейд. Всички знаят, че обожавате своя съпруг, и аз не мога да пропусна обстоятелството, че сте готова да се жертвате за него. Сигурен съм, че ще направите необходимото, за да го спасите от скандала.
Емили пое дълбоко въздух.
— И как очаквате да платя дълговете на баща ми? Получавам известна сума пари, но те едва ли ще са достатъчни.
Крофтън се изсмя подигравателно.
— Публична тайна е, че Блейд е подвластен на вашия чар, скъпа. Бог знае защо, но вие като че ли сте го омагьосали. Явно държи на вас и няма да ви бъде трудно да го убедите, че тези разходи са важни и да го накарате да плати. Можете да кажете, че дължите на лейди Малкълм или на мисис Бриджтънс. И двете са известни картоиграчки.
— Да не сте полудели? — прошепна Емили. — Той много лесно ще разкрие една такава лъжа.
— Ако не ви харесва тази идея, тогава опитайте с женско кокетство да излъжете вашия съпруг. Както споменах, той си пада по вас. Може да имате успех, ако си поискате диамантено колие или перлена огърлица, веднага ще си направите копие, а оригинала ще продадете на някой дискретен златар.
— Това никога не може да стане. Блейд ще познае копието веднага щом го види. Има набито око за подобни неща.
— Тогава трябва да измислите нещо друго, мадам, ако искате да спасите вашия съпруг от скандал и унижение. Нека да помислим. Може би една малка кражба ще свърши работа.
— Кражба?
— Да, защо не. Чувал съм легенди за страхотната колекция от скъпоценни дракони, която Блейд е донесъл от Източна Индия. Казват, че зверовете се намират в библиотеката и всеки от тях струва цяло състояние. Кой ще забележи, че някой липсва? Ако случайно се разбере, много лесно е да се обвини прислугата.
— Мили Боже. Татко, спри го! — Емили се обърна отчаяно към баща си, макар да знаеше, че няма да получи подкрепа.
— Страшно съжалявам, Ем — каза Фарингдън, безкрайно разочарован от развитието на събитията, но очевидно готов да се откаже от отговорност така, както бе правил и в миналото. — Това нямаше да се случи, ако ти не беше дала така глупаво сърцето си на Блейд. Предупредих те, но ти се омъжи за него.
— Тъжно наистина — съгласи се Крофтън. — Имам една идея, лейди Блейд, за това, как да откраднете дракони, без да бъдете разкрита и обвинена. Ще изчакате нощта на вашия първи бал и ще скриете някой от зверовете. Къщата ще бъде препълнена с хора и допълнителна прислуга. Когато се открие липсата, ще бъде обвинен някой от външната прислуга, наета за случая.
— Но вие никъде няма да можете да заложите нещо така екзотично, като драконите на Блейд — каза бързо Емили. — Всеки златар ще се усъмни.
— О, не е необходимо да се залага самата статуя. Аз просто ще сваля скъпоценните камъни и ще ги продавам един по един — засмя се Крофтън. — Да, чудесен план. Не сте ли съгласна?
— По дяволите — прошепна Емили, почувствала се като затворена в клетка.
— Какъв цветист език, скъпа — каза подигравателно Крофтън. — Не се учудвам, че Блейд ви намира за интересна. Той винаги е обичал необикновените неща. — Поклони се иронично на Емили и баща й и добави: — А сега, ако вие двамата ме извините, трябва да намеря своето място. „Отело“ е толкова интересна опера, нали? Любимият ми откъс е, когато разяреният съпруг удушава невинната си жена. Разбира се, във вашия случай нещата са по-различни, лейди Блейд. Все пак вие не сте толкова невинна.