Емили усети непоколебимата хладина в гласа му и знаеше, че говори истината.
— Няма да те моля да платиш дълговете на баща ми, Саймън. Знам, че това ще мине всички граници.
— Със същия успех можеш да поискаш и звездите. Чаках доста дълго своето отмъщение.
— Разбирам това, милорд.
Последва тишина. След минута Саймън проговори отново. Гласът му бе по-суров от всякога.
— Е, цяла нощ ли ще стоиш на прага? Изглеждаш като мрачен дух в нощница.
Емили инстинктивно погледна надолу към финия блед муселин, който обгръщаше тялото й.
— Така ли мислите, милорд? Никога не съм виждала дух.
— Аз съм виждал — каза спокойно Саймън. — Този на баща ми. Заклевам се, че проклетият призрак ме преследва от дванадесетгодишна възраст. Но напоследък изчезна. Върви да си лягаш, Емили.
— Да, милорд.
Тя се подчини, пристъпи в своята стая и посегна да затвори вратата.
— Чакай — каза неочаквано Саймън.
— Какво има, милорд?
— Защо дойде в моята стая, ако не за да ме молиш?
— Не знам, не мога да обясня — каза мило Емили. — Просто ми се прииска… да ви погледам.
— Сигурна ли си, че не си дошла, за да ме молиш да забравя за отмъщението?
— Знам, че това е безполезно, милорд. Вие сте решен на това отмъщение. Надявам се то да ви донесе спокойствието, което търсите.
— По дяволите, жено! в момента ти си най-голямата заплаха за моето спокойствие. Цялата вечер бе така. — Внезапно Саймън отхвърли завивките и се изправи на крака. После тръгна към нея.
— Саймън? — Емили направи още една крачка назад от объркване. — Сърдиш ли ми се?
— Не ти се сърдя — той я хвана и я стисна в прегръдките си, преди тя да може да се осъзнае. После се обърна и тръгна с нея към масивното си легло. — Не знам как се чувствам в момента, но не ме и интересува. Ти си в моята стая и знам, че те искам в леглото си. Това е достатъчно засега, съпруго.
Емили не възрази. Когато я просна в средата на леглото и легна върху нея завладян от силна страст, тя го обгърна с ръце и го придърпа към себе си.
Устните на Саймън се впиха в нейните. Тя се вкопчи в него така силно, както и той в нея. Емили тихичко се закле, че ще направи всичко, за да го защити.
Доста по-късно Емили се събуди и откри, че Саймън я носи към леглото й. Беше щастлива, радваше се на силата и мощта на ръцете му.
— Ще останеш ли при мен? — попита сънливо тя, когато съпругът й я сложи върху завивките.
— Не — отвърна Саймън, застанал до леглото и загледан в нея. — Не мисли, че ще посмея да сторя това, фейо. Не тази вечер. Чудя се дали Фарингдънови не си направиха една последна шега с мен, като ме убедиха да се оженя за най-голямата си слабост.
— Аз не съм най-голямата ви слабост, милорд — каза тихо Емили. — Вие имате по-голяма слабост.
— Не, надявам се да не си права. Във всеки случай трябва да бъда внимателен. Няма да ти позволя да разрушиш всичко, което съм планирал и чакал цели двадесет и три години.
— Няма да го сторя, Саймън.
— Ще ми бъде любопитно да видя дали когато твоят баща ще бъде принуден опозорен да напусне града, ще продължиш да идваш в моето легло с такова желание като тази вечер. Лека нощ, съпруго.
Саймън се прибра в своята спалня, като затвори вратата зад себе си.
Емили лежа будна, с влажни очи и ясно съзнание чак до зори. Детайлите от нейния план започваха да се изясняват в ума й. Нощта на първия бал, организиран от нея, беше най-подходящото време за това, което възнамеряваше да направи.
Първата й задача беше да намери подходящ пистолет; нещо мъничко, което можеше да се скрие в дамската й чантичка или под наметалото. За всеки случай ще е най-добре да вземе два.
След това щеше да има проблеми с тялото.
Емили внезапно започна да трепери загубила самообладание. Дланите й станаха студени и влажни, сърцето й заби лудо. Почувства се замаяна от това, което планираше.
Героинята ми от „Мистериозната дама“ не е толкова слаба, каза си тя окуражително. Мислила си винаги за себе си като за смела жена, готова да спасява своя възлюбен. Да застреляш Крофтън не е по-страшно, отколкото да срещнеш истински дух или чудовище.
Емили се помоли нервите й да издържат в нощта на бала. Знаеше, че ако планът й не се изпълни, за нея нямаше да има друга възможност.
Арестуването на жена му щеше да бъде за Саймън при всички положения по-голям скандал отколкото злополучният инцидент от нейното минало.
ГЛАВА 19
Саймън чакаше Емили да дойде в библиотеката. Преди малко бе разпоредил да я извикат. Интересно му беше да види дали тя ще се отзове на учтивото повикване с обичайната си веселост. Обикновено профучаваше през вратата на библиотеката няколко секунди след като някой от персонала я уведомяваше, че графът иска да я види.