Емили все още не се бе научила на изкуството да кара съпруга си да чака.
Но тази сутрин Саймън не знаеше какво да очаква. След като занесе Емили в собствената й спалня, той лежа буден няколко часа, като се опитваше да изпита някакво удовлетворение от победата си над бащата на Емили. Оказа се обаче, че това, за което мислеше, бе колко е студено и пусто голямото му легло без нея.
Чу се бързо почукване на вратата и в следващия миг Емили нахлу в стаята облечена в сутрешната си рокля, избродирана с черни и златни дракони. Изглеждаше уморена и леко отпусната. Не беше съвсем изрядна. На носа й имаше петънце, муселиновата шапка на главата й беше изкривена. Тя се спря пред бюрото, сложи очилата си и се вгледа в Саймън.
— Викали сте ме, милорд.
— Не желаех да прекъсвам заниманията ти — каза Саймън, който се бе изправил вежливо, когато тя влезе в стаята. После седна и й посочи стола.
— Наглеждах чистенето в гостната — обясни Емили. — Остават само два дни, а има още много неща, които трябва да се свършат.
— А, да. Подготовката за проклетата сбирка. Трябваше да се досетя.
— Искам всичко да бъде изрядно, милорд — рече тихо Емили. — Знам много добре, че това, което правя и като домакиня, се отразява върху вас.
— Не се притеснявай прекалено, скъпа. Моето положение в обществото е достатъчно стабилно, за да издържи на няколко петна по килима или покривката.
За негова голяма изненада Емили силно пребледня и се отпусна в стола.
— Някои петна трудно се скриват, милорд. Понякога се налага да се предприемат драстични мерки.
Той се намръщи, учуден от странната й забележка.
— Емили, да не си се преуморила? Наел съм доста хора и се надявам да ги използваш. Ако не си доволна от някого, бих желал да науча това веднага. Грийвз ще реши проблема.
Изплашена, че някой от прислугата може да бъде обвинен в недобросъвестност, тя отвърна бързо:
— Убедена съм, че знаеш добре колко е лоялен твоят персонал и как съзнателно работи.
Той кимна напълно удовлетворен от отговора. Емили бе разстроена от друго и Саймън знаеше каква е причината. Тя се тревожеше за онзи негодник, баща й.
— Прекрасно, радвам се да го чуя. А сега те извиках, за да ти върна ръкописа.
— Моя ръкопис? — за пръв път Емили погледна към пакета, който лежеше в единия ъгъл на бюрото Очите й срещнаха неговите. — Не разбирам, милорд. Защо държите моя ръкопис? Да не би Ричард да го е върнал?
— Аз го помолих да го върне. Ще бъда откровен с теб, Емили. Той все още не го е прочел, а и не мисля, че ще го направи. Не искам да търсиш неговото мнение.
— Но той е известен автор, чиито творби се публикуват, милорд. Мислех, че ще може да прецени дали има надежда моят ръкопис да се издаде.
— Не вярвам оценката му да бъде безпристрастна — каза сериозно Саймън. — И той е съгласен с мен за това.
Емили го погледна бързо. В очите й се четеше надежда.
— Да не би да го ревнувате, Саймън? Обясних ви, че няма смисъл. Уверявам ви, че взаимоотношенията ми с него са чисто колегиални.
— Не ревнувам от Ашбрук — процеди през зъби Саймън. — И очаквам от теб да проявиш достатъчно разум, за да не ме накараш да ревнувам.
— Да, милорд. Искам да кажа… не. Няма да го сторя — Емили прехапа долната си устна и се загледа за няколко секунди в ръкописа, след което го взе и стана. — Ако това е всичко, по-добре да вървя да работя. След като се изчисти гостната, искам за последен път да уточня менюто в бюфета със Смоук. След това ще прегледам килера с Грийвз, за да се убедя, че всичко е пристигнало.
— Един момент, мадам.
Емили спря по средата на стаята и се обърна към Саймън, като продължаваше да притиска ръкописа към гърдите си.
— Ако искаш, можеш да ми оставиш „Мистериозната дама“. Мога да уредя да бъде представена на Уайтънстън, Паунд или някой друг издател — каза спокойно Саймън.
Очите на Емили блеснаха радостно.
— Дори не бях мечтала за това. Но не бих допуснала да представиш мой ръкопис пред издател, Саймън.
— Доверяваш се на Ашбрук повече, отколкото на мен? — попита той с болезнена нотка в гласа.
— Не е така — засмя се тя тихо. — Истината е, че те познавам твърде добре. Вероятно ще заплашиш Уайтънстън или Паунд, за да приемат моя ръкопис за публикуване, или ще платиш за това. Във всеки случай няма да узная истинското им мнение дали заслужава да бъде публикуван. Предпочитам да си опитам късмета като всеки самостоятелен автор.