Саймън забарабани леко с пръсти по бюрото и каза:
— Разбирам, ако успеете.
— Освен това, да публикувате „Мистериозната дама“, няма да означава, че ще можете да я продадете, милорд. И за вас съществуват някои ограничения въпреки значителното ви влияние в града. Но все пак ви благодаря за предложението.
Емили се обърна и излезе от библиотеката. Саймън видя как вратата се затвори зад гърба й и въздъхна дълбоко.
— По дяволите.
Разбира се, тя беше права. Самото публикуване не беше нещо важно. Уайтънстън и Паунд щяха да се радват да го направят за пари или дори от страх. Но да накараш хората да купуват романтичните произведения на Емили беше нещо съвсем друго.
Той още мислеше над проблема, когато вратата на библиотеката отново се отвори и вътре нахълта Араминта Мериуедър. Саймън стана да я посрещне.
— Добро утро, лельо. Предполагам, че си тук, за да помогнеш с напътствия на домакинята?
— Обещах да прегледам за последен път плана на бала — усмихна се Араминта, докато сваляше грациозно ръкавиците си. После седна на стола, наскоро освободен от Емили. — Твоята съпруга е убедена, че събирането трябва да протече изрядно, за да не се злепоставиш в очите на висшите кръгове.
— Знам. Казах й да не се притеснява — въздъхна Саймън.
— Тя не обръща внимание на подобни забележки. Бедното дете е толкова влюбено в теб, че е готово на всичко. И е много напрегната, защото се бои да не би да те изложи публично. Носиш огромна отговорност за нея. Сигурна съм, че си наясно с това.
Саймън я погледна и отговори остро:
— Уверявам те, че съм съвсем наясно с отговорността, която нося за своята съпруга.
— О, тя така вярва в теб! Смята, че си безгрешен.
— Мнението й може би се е променило за последните двадесет и четири часа — каза сериозно Саймън. — Нейният безотговорен баща вече се разори. Няколко месеца по-рано, отколкото предполагах. Имаше наглостта да я помоли за помощ.
Араминта сви вежди.
— Разбирам. И тя се обърна към теб?
— Каза ми, че вероятно няма смисъл да ме моли да го спася, и аз й отговорих, че е права — Саймън сложи разтворената си ръка върху бюрото и се вгледа в челюстите на инкрустирания с диаманти дракон, който се намираше в ъгъла на лавицата за книги. — Няма да го направя, Араминта. Доста дълго чаках този момент. Това, че спасих брат й от онзи глупав дуел, че помогнах на Конънбъри. Норфкот и Пенингтън, е нещо съвсем друго. Емили разбра всичко от самото начало.
— Да, но Емили си вярва твърде много в романтичните идеи и хубавите завършеци. И досега ти си бил влюбен в нея.
— Ако тя има някакви глупави надежди, това си е неин проблем. Няма оправдание за тях.
— Разбира се, ти си напълно прав. Тя няма оправдание, освен че те смята за герой и за най-прекрасния съпруг на земята.
— Намираш ли това за забавно? — присви очи Саймън.
— Намирам го за наивност — каза откровено Араминта. — Но се надявам, че ще разрушиш илюзиите й. Емили е твърде интелигентна, за да остане завинаги наивна.
Саймън едва сдържа обзелия го гняв.
— Не ми се подигравай! Това не е твоя работа.
— Вероятно не е — рече небрежно Араминта и повдигна рамене. — Емили сърди ли ти се?
Саймън стана и отиде до масата с чая, взе покрития със златен и зелен емайл чайник и наля две чаши.
— Ще бъда съвсем откровен. Не мога да ти опиша как се чувства Емили. В много странно настроение е.
— Нима?
Саймън подаде чашката на Араминта и отпи от прекрасния чай.
— Разсипана, забързана, тича нагоре-надолу сякаш има много по-важни неща от това, че баща и ще бъде разорен. Но не изглежда ядосана.
— Е, очаквам скоро да разбереш, ако ти е сърдита.
— По какъв начин да го разбера? — измърмори Саймън.
— Естествено по нейното държане в леглото — многозначително се усмихна Араминта. — Започна ли да се дърпа?
Саймън с удивление осъзна, че силно се изчервява.
— По дяволите, Араминта! Не желая да обсъждам начина си на живот с теб.
— Разбира се, че не.
— Емили не знае как да използва секса, за да получи това, което иска, или за да ме накаже.
— Вероятно си прав — поклати глава Араминта. — Твоята графиня е толкова наивна, че не признава никакви женски трикове.
— Защо не престанеш да говориш по този начин? — каза ядосано Саймън. — фактът, че Емили не използва обичайните женски хитрини, не означава, че тя е наивна, по дяволите.
— А какво ще кажеш за обстоятелството, че те смята за образец сред съпрузите? Това не я ли прави наивна?
— По дяволите!
Саймън искаше да продължи, но в това време вратата се отвори и Емили се втурна в стаята.
— Извинете ме, милорд. Араминта, благодаря на Бога, че си тук. Едва сега разбрах, че музикантите, които ще свирят, искат репертоарен лист. Имаш ли някакво предложение?