— Папка с Моцарт, скъпа — Араминта остави чашката си и се изправи. — Никой не може да сбърка Моцарт. Толкова изтънчен композитор.
— Да, да, ти си права — съгласи се веднага Емили. — Наистина искам музиката да бъде изтънчена. Все пак всеки знае, че Блейд е човек с широки разбирания. Те ще очакват музика, която да отговаря на техния вкус.
— Ние не искаме неговото положение да пострада, нали? — Араминта се усмихна ведро на Саймън и последва Емили извън стаята.
Саймън остана сам в библиотеката, недоумявайки защо не изпитва опияняващата треска от триумф и радост, която трябваше да преживее днес.
Да се занимава с изнудвачество и в същото време да организира тържество, е твърде много за една жена, помисли си Емили, когато с неохота тръгна за кръжока у лейди Търнбди.
Докато каретата се друсаше из улиците, Емили отчаяно се напрягаше да измисли алтернативен план за Крофтън. Но тя знаеше много добре, че има само един сигурен начин да се справи с изнудвача, един единствен начин да спаси Блейд.
В момента, когато влезе в препълнената стая, тя срещна отвратителните, подигравателни очи на Крофтън и реши твърдо. Ако не успее да откаже Крофтън от неговите намерения, ще премине към драстични мерки. Ще намери начин да го изплаши така, че да не се върне повече.
Емили въздъхна дълбоко и срещна погледа на Крофтън колкото може по-спокойно. Двамата изчакаха разговорите да се разгорещят и се отделиха настрана. Стояха до прозореца и никой не им обръщаше внимание.
— Е, лейди Блейд, направихте ли вашите планове? — Крофтън отпи от виното и я изгледа с полуотворени очи и жестока усмивка.
— Бъдете на алеята от другата страна на градинската стена утре в полунощ, мистър Крофтън. Ще ви донеса дракона.
— Алеята е твърде открита, а улиците ще бъдат препълнени от каретите на вашите гости — измънка Крофтън.
Емили повдигна брадичка.
— Фактът, че къщата и околните улици ще бъдат препълнени, ще ви бъде от полза. Никой няма да обърне внимание на един самотен мъж. Приготвила съм всичко, мистър Крофтън, и смятам, че ще се справя. Искам тази работа да бъде свършена колкото може по-скоро.
— Много добре, мадам — повдигна рамене Крофтън. — Няма никакво значение, къде ще се срещнем.
— Съгласен съм — на алеята. Ще ви наблюдавам от сигурно място. За всеки случай — ако решите да доведете още някой, например вашите братя, — аз няма да се покажа. Но тогава следващия път моите искания ще бъдат доста по-големи.
— Ще бъда сама. Но искам да се закълнете, че това ще сложи край на всичко. Не искам да ви виждам повече, мистър Крофтън. Достатъчно ясна ли съм?
— Разбира се, един от драконите на Блейд ще бъде повече от достатъчен, за да се покрият дълговете на баща ви. Ще изчезна от вашия живот, мадам.
Емили погледна открито в жестоките му очи и разбра, че той лъже. Крофтън възнамеряваше да се връща отново и отново. Щеше да продължи да я изнудва и да заплашва Саймън. Блейд никога нямаше да бъде в безопасност.
— Ще се видим по-късно, скъпа — Крофтън се поклони с предизвикателна галантност и премина през стаята, за да се присъедини към Ашбрук и другите гости.
Емили остана още една-две минути до прозореца, като дишаше дълбоко и се опитваше да се съвземе. После, изпълнена с решителност, тя се присъедини към една малка групичка от хора, които си разказваха клюки за Байрон.
Малко след единадесет вечерта Саймън все още се ядосваше на себе си за необяснимата си слабост, когато срещна Бродърик Фарингдън в една от игралните зали на „Сейнт Джеймс“. Не можеше да повярва, че е взел решение, което не помагаше на неговите цели. Когато за първи път тази мисъл ми на през главата му, той си каза, че Емили някак си е успяла да му повлияе, като го е размекнала с глупавите си илюзии и наивна вяра в несъществуващи герои.
През последните няколко часа бе общувал сам със себе си, проверявайки своята интелигентност и здравия си разсъдък. Беше постигнал всичко, което искаше. Фарингдън щеше да се унищожи сам. Сега не беше време за слабост. Но въпреки това той я прояви.
Саймън забеляза Бродърик на една маса в ъгъла в препълнената и шумна зала. Беше сам. Явно току-що бе привършил бутилка вино и игра на карти. Фарингдън избухна в неудържим смях, когато видя пред себе си своя враг.
— Все още е рано да се радваш, Блейд. Старият кон има още живот.
Саймън го погледна доста учуден, но не се засегна. Човекът имаше пълното право да бъде отчаян и озлобен.
— Поздравявам ви, Фарингдън. Наистина не ми приличате на джентълмен, който може да плати своите дългове.