Най-после достигна хола, който, също както и гостната, бе препълнен, и бързо намери Грийвз.
— Да си виждал наскоро лейди Блейд? — попита Саймън.
— Преди няколко минути, милорд — Грийвз се огледа наоколо. — Но сега не я виждам. Да изпратя ли един от лакеите да я потърси?
Тревогата нарастваше.
— Да — рече Саймън, — незабавно. Аз ще проверя в кухнята.
— Съмнявам се, че е там, сър — намръщи се неодобрително Грийвз. — Посъветвах я да се занимава с гостите и да остави персонала да се грижи за бюфета.
— Може би е решила да отиде в библиотеката. Ще отида първо там.
Тревогата се превърна в силно чувство на притеснение. Саймън отиде в библиотеката, където гостите не се допускаха, и затвори вратата след себе си.
Бе голямо облекчение да влезеш в това тихо помещение. Той веднага видя, че Емили не е вътре, и притеснението му прерасна в уплаха. Отиде до прозорците и погледна към градината. Светлината от къщата бе достатъчна, за да освети и най-потулените места край храстите. Изведнъж Саймън застина, когато позна развяващите се краища на едно черно наметало.
Първо си каза, че това вероятно е някой гост, излязъл да подиша чист въздух. Но колкото и да се опитваше да убеди себе си, знаеше, че не е така.
Действайки импулсивно, той отвори прозореца, прехвърли единия си крак на перваза и скочи леко на мократа трева.
Секунда по-късно се прокрадваше тихо под сянката на най-дългия храст, а малко по-късно забеляза и своята жертва.
Това е Емили, отбеляза тъжно той. В това нямаше никакво съмнение. Бе облякла неговото черно кадифено наметало.
Саймън наблюдаваше внимателно как тя отключи портала и много предпазливо излезе на тъмната алея. Той продължи напред; стомахът му бе свит от притеснение. Спря, когато един познат мъжки глас се обади в тъмното от другата страна на стената.
— Добре, добре, добре — провлече презрително Крофтън. — Значи успяхте да го пренесете. Надявам се, че сте скрили под наметалото един от онези редки екземпляри на Блейд. Не бих желал да ви изпращам за друг толкова бързо.
— Това повече няма да се повтори мистър Крофтън — каза яростно Емили.
— О, мисля, че ще се повтори, лейди Блейд. Богатството на вашия съпруг е предмет на много приказки, но без съмнение е значително. Не мисля, че много ще се ощети от липсата на една-две чудати статуетки.
— Вие сте негодник, мистър Крофтън!
Крофтън се изсмя злорадо.
— Напомням ви, че ще стана такъв, ако не ми сътрудничите, скъпа. Съпругът, когото обожавате, ще бъде изложен на присмех в обществото заради скандала във вашето минало. Ще бъда унижен завинаги заради вас. Но и двамата знаем, че сте готова на всичко, за да защитите Блейд, нали? Каква любяща съпруга?
Саймън намери пролука в стената и се покатери тихо по каменната зидария.
Наведен на върха на стената, той погледна надолу и видя двете фигури, леко осветени от луната. Яростта избухна в него и той сви ръцете са в юмруци.
Емили бе сложила качулката на наметалото на главата си, ръцете й притискаха краищата на дрехата. Крофтън стоеше на няколко крачки от нея облечен в балтон, нахлупил ниско шапката си така че лицето му да не се вижда.
— Сигурен ли сте, че няма да се откажете от ужасния си план? — попита тихо Емили. — Няма ли надежда да станете по-добър?
— Никаква, скъпа. Никаква. Знаете ли, станах изключително любопитен. Сигурен съм, че ще се за интересувам да разбера защо Блейд толкова държи на вас. Мисля, че можем да си уговорим нова среща мадам. Някъде насаме. Бих желал да ми покажете колко умна, весела и ексцентрична можете да бъдете в леглото.
— Вие сте чудовище, Крофтън!
— Спокойно, спокойно, скъпа. Само си спомнете какво ще се случи, ако не ми сътрудничите. Знам, че сте достатъчно ексцентрична, за да не се грижите за собствената си репутация, но ще направите всичко, за да запазите Блейд от унижение, нали? А аз ще се радвам да видя как сте в леглото, мадам. Предусещам, че това ще е изключително. Научил ли ви е на някои източни похвати за развличане на мъже?
— За едно нещо сте прав, Крофтън. Ще направя всичко, за да го защитя.
Емили извади ръка изпод наметалото. Саймън видя как лунната светлина отрази малък пистолет в ръката й и разбра какво бе намислила.
При вида на оръжието Крофтън застина с отворена от изумление уста. Очите му се разшириха.
— По дяволите, жено, да не си полудяла? Махнете този пищов!
— Дадох ви възможност, мистър Крофтън. Надявах се, въпреки вашата глупост, че няма да се наложи да стигам до крайности, като ви ликвидирам. Но вие не се възползвахте. Сега има само един начин да защитя своя съпруг от вас.