Тя се прицели, стисна зъби и се приготви за стрелба.
— По дяволите — прошепна Саймън. Това, разбира се, бе голям жест на обич и той щеше да го оцени по достойнство, но не можеше да й позволи да застреля Крофтън.
Саймън скочи върху Емили точно в момента, когато щеше да се разнесе изстрелът.
ГЛАВА 20
Емили се почувства така, сякаш градинската стена бе паднала върху нея.
— Аз съм, по дяволите — извика Саймън в ухото й, когато тя се просна върху мокрия паваж под тежестта на тялото му. — Не стреляй.
— Саймън! Какво правиш тук?
Пистолетът падна от ръцете й и тя чу как издрънка по алеята. Голямото наметало я предпази от мръсните и мокри павета, но също така не и позволяваше да вижда какво става. За момент бе като сляпа.
— Блейд! Значи кучката ти е казала, нали? Предупредих я да пази мълчание по въпроса — изрева Крофтън. — Тя е глупачка. Ще ви убия и двамата, за Бога.
Тежестта на Саймън изведнъж изчезна, когато той се изправи на крака. Емили бързо седна и махна черното наметало от лицето си, но установи, че не вижда нищо освен мътните очертания на двама мъже. Очилата й бяха паднали в схватката. Тя затърси бавно с ръце и пръстите й напипаха тънките рамки. С облекчение разбра, че бяха здрави. Емили сложи очилата си точно в момента, когато Крофтън извади пищов от джоба на палтото си и го насочи към Саймън.
— Не — прошепна Емили, като се опитваше да стане на крака.
В следващия миг Саймън ритна ръката на Крофтън с такава сила, че пистолетът отлетя. Очите на Крофтън се разшириха от ужас, докато Саймън се приближаваше към него. Той се отдръпна назад, но нямаше време да избяга. После сграбчи един камък от алеята и го запрати към Саймън. Не успя да го улучи и камъкът удари стената. Накрая се хвърли към пищова, който Емили бе изпуснала.
Само след секунда Саймън застана пред Крофтън и го удари по врата точно, когато посягаше към пищова. Крофтън се строполи на паважа и остана неподвижен. Емили погледна надолу към падналия мъж, после към лицето на Саймън, по което се четеше жестоко самообладание. Той се загледа в нея, а златните му очи блестяха на бледата лунна светлина.
— Казах му, че тази вечер ще му донеса един дракон — прошепна Емили.
— Върви обратно вкъщи — каза тихо Саймън. — Намери Грийвз. Кажи му веднага да изпрати Джордж и Хари. После се върни при своите гости.
Емили се отърси от странната парализа, която я бе обхванала.
— Саймън, почакай. Имам много добър план.
— Така ли?
Саймън се приближи към нея. Очите му светеха страшно.
Емили инстинктивно отстъпи една крачка назад.
— Да, милорд. Щях просто да направя да изглежда така, сякаш е бил нападнат от разбойник на алеята. Потрудих се много върху детайлите.
— Не, мадам, аз ще се погрижа за детайлите.
— Мъртъв ли е?
— Не. Не мисля, че ще се наложи да го убивам. Има и други начини да се отървем от този тип — ръката му стисна нейната и той я поведе към градинския портал. — Ще се прибереш веднага вкъщи и ще направиш точно това, което ти казах. Ясен ли съм, мадам?
— Да, Саймън.
Емили хвърли един поглед през рамо и потрепна леко, като видя как Крофтън лежи на влажния паваж. После забърза към топлата светлина и веселия смях, който се носеше от къщата.
Последните гости си тръгнаха чак на зазоряване. Малко преди да се качи на каретата си, лейди Мериуедър извика Емили настрана и я увери в огромния успех на сбирката, за която щеше да говори целият град.
Ако знаеше само колко вълнуваща бе наистина сбирката, помисли си Емили, докато прозяващата се Лизи оправяше леглото на своята господарка.
Шумът от отварянето и затварянето на вратата на спалнята на Саймън й подсказа, че Хигсън вече също е свършил своята работа. Емили скочи от леглото, взе пеньоара си и се втурна към свързващата врата. Тя изгаряше от нетърпение, откакто бе видяла Саймън да се прибира и тихо да се присъединява към гостите. През остатъка от вечерта той се държа така, сякаш нищо не се е случило и естествено Емили трябваше да се държи по същия начин. Заедно те чудесно се представиха като внимателни и любезни домакини през последвалите необикновено дълги часове. Най-после сега можеха да си поговорят на спокойствие.
Емили отвори вратата и видя Саймън да седи в ъгъла на стаята до малка масичка. Той бе по халат и си наливаше чаша бренди. Когато Емили връхлетя в спалнята, я погледна през рамо и каза весело:
— Влезте, мадам. Очаквах ви.
— Саймън! Полудях! Всичко наред ли е? Отърва ли се от Крофтън? Какво направи с него?
— Ако обичате, по-тихо, мадам. Не желая да плашите прислугата.