— Да, разбира се — Емили седна на ръба на леглото. — Моля те, Саймън — подкани го тя, — трябва да ми разкажеш всичко.
— Не, Емили. Смятам, че ти си тази, която трябва да даде обяснения — Саймън прекоси стаята и отиде до другия край на леглото. Отпусна се върху възглавниците и изпъна крака. Очите му срещнаха нейните, докато клатеше коняка в чашата си. — Ако обичаш — от самото начало.
Емили поклати глава и се вгледа тревожно в него.
— Доста е трудно за обяснение.
— Опитай.
— Добре. Помниш ли, когато ти казах, че баща ми е навлязъл в непозната за него територия?
— Много добре — потвърди Саймън. — Предполагам, че Крофтън е картоиграчът, който трябва да получи парите.
— Да. Срещнах ги двамата — Крофтън и баща ми — в театъра онази нощ.
— Където без съмнение са те чакали.
— Твърде е вероятно — съгласи се Емили. — във всеки случай татко каза, че е паднал духом, когато разбрал, че е проиграл и последната част от своето богатство. Очевидно е пил много онази нощ. Докато се е наливал, е разказвал на Крофтън за злополучния инцидент в моето минало.
— Предполагам, че говориш за несъществуващия инцидент?
Емили се намръщи.
— Да. Но Крофтън е знаел, че това е факт. Разбираш ли?
Саймън отпи от коняка.
— Негодник! Изнудвач!
— Крофтън ми каза, че ако не помогна на татко да си плати дълговете, ще разпространи истината за злополучния инцидент в обществото.
— Разбирам.
— Естествено не се страхувах за себе си. Много отдавна се научих да живея с петно върху репутацията си, макар че в Литъл Дипингтън не обръщаха особено внимание на това. Но ако истината се разкрие тук, в града, ще стане ужасен скандал. Това щеше да опетни твоето име. Щеше да бъдеш унижен изцяло по моя вина, а аз нямаше да мога да понеса това, Саймън. Знам че се ожени за мен, като предполагаше, че ще потулиш скандала.
— Значи искаше да убиеш Крофтън?
— Да. Не можах да измисля нищо друго, разбираш ли? Той беше чувал за прекрасните ти дракони и ми каза, че и един от тях вероятно ще е достатъчен, за да покрие дълговете на баща ми. И аз му казах, че ще донеса тази вечер една от статуетките. Излъгах, разбира се. Планирах да го раня много сериозно и по този начин да го изплаша.
— Щеше да го убиеш, за да ме предпазиш от унижение? — Саймън поклати недоверчиво глава. — Мили Боже! Вие не спирате да ме изненадвате, мадам.
Вълна от страх премина през Емили, когато усети странната нотка в гласа му. Тя много внимателно се вгледа в него.
— Шокирах ли те най-после? — прошепна тя.
— Да, Емили.
Постепенно Емили започна да разбира как изглежда това събитие в очите на Блейд. Нямаше нищо чудно в това, че се държи така странно. Без съмнение той бе разстроен и отвратен от нея. Тя разруши всичко с действията си. Емили стана бавно, а очите й се напълниха със сълзи.
— Съжалявам, милорд. Признавам, че досега не се бях замисляла как изглеждат нещата от ваша гледна точка. Виждам колко сте разочарован, че сте се оженили за жена, способна да убие човек.
— Това няма значение. Ти не си убила никого, Емили.
— Не, защото нямах възможност, но щях да го направя.
Устните му леко се изкривиха.
— Не, не защото нямаше възможност. Ти се превръщаш в истинска тигрица, когато трябва да защитиш нещо свое, нали, скъпа?
Емили го погледна напълно объркана.
— Нямаше да му позволя да те унижи, Саймън.
— Не, разбира се, че не. Ти ме обичаш. Ти ме обожаваш. Мислиш, че съм благороден, щедър и смел, пример сред другите съпрузи. — Саймън отпи една глътка коняк. — Би направила всичко за мен.
— Саймън? — гласът й бе несигурен.
— Трябва да ми простиш, загдето бях изумен за момент. В действителност аз съм в това състояние от няколко часа. Никой през целия ми живот не се е опитвал да ме защити, фейо.
Емили го гледаше неспособна да каже и дума.
— Откакто се помня, винаги аз съм се грижил за себе си — продължи Саймън. — И когато те срещнах, разбрах, че искам да се грижа за теб. Но самата мисъл, че някой желае да рискува живота си заради мен, че иска да убие човек, за да ме защити, съвсем ме обърка.
— Саймън, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не си отвратен от моите действия?
— Опитвам се да ти кажа, че просто не те заслужавам, фейо. Ще убия всеки, който се опита да те отдели от мен. — Златните му очи блестяха на светлината на свещта. — В такъв случай мисля, че сме еднакви.
— О, Саймън!
— Преди много време написах три писма с молба за помощ.
— Писал си на Норфкот, Конънбъри и Пенингтън. Да, знам — каза нежно Емили.
— Когато помощта ми бе отказана, се заклех, че никога повече няма да искам нищо от когото и да било. Но сега виждам, че трябва да наруша клетвата си. Моля те, не спирай да ме обичаш, фейо. Ако загубя любовта ти, ще се съсипя.