— О, Саймън! — пръстите на Емили стискаха краищата на пеньоара. Щастието, което я обхвана, всеки момент можеше неудържимо да избликне.
— Обичам те, Емили — каза тихо Саймън, а очите му не се отделяха от нейните. — Бог знае, че нищо не може да се сравни с моето държане преди. Но когато те видях готова да застреляш Крофтън, за да ме защитиш, разбрах, че е истина и трябва да ти го кажа.
— Саймън!
Емили не можеше да издържа повече. Тя се хвърли през леглото в прегръдките на своя съпруг.
Той я притисна до себе си. Празната чаша от коняка падна на килима, когато Саймън прегърна жена си завря устни в косата й. Стискаше я толкова силно, че Емили не можеше да диша, но това не я притесняваше.
Саймън я хвана за брадичката и я повдигна, за да може да гледа в очите й.
— Кажи ми, ще ми дадеш ли това, за което те помолих? — прошепна той. — Кажи ми, ще ме обичаш ли вечно, фейо?
— Завинаги, Саймън.
— Добре. Тогава има още един въпрос, който бих желал да разреша тази вечер.
— Да? — тя го погледна с очакване.
— Ще ми обещаеш, че повече никога няма да се набъркваш в опасни неща, като тази среща с Крофтън, например — рече сурово Саймън.
— Но, Саймън, нямах избор. Скандалът…
Той сложи пръст на устните й.
— Скандалът не съществува, Емили. Колко пъти трябва да ти го повтарям?
— Но Крофтън знае и ще каже на всички.
— Не, мила, няма да посмее да каже на никого. Вече научи, че този слух ще му коства живота и затова няма да посмее да поеме риска. Той вече разбра, че мога да се справя с този слух толкова лесно, колкото и с него.
— Саймън, наистина ли си толкова силен?
— Да, Емили. Единствената надежда на Крофтън бе да уплаши теб. И той направи точно това.
— О, и аз се подведох.
— Защото ме обичаш. Но за в бъдеще ще ми се доверяваш напълно и ще идваш направо при мен, ако отново се сблъскаш с подобен проблем. Съгласна ли си?
Тя се усмихна влюбено.
— Да, Саймън.
Той внимателно свали очилата й и впи жадно устни в нейните така силно, че Емили потръпна. Тя въздъхна дълбоко и с луда страст се притисна към него.
— О, Боже, фейо. Така се нуждая от теб — прошепна Саймън. — Обичай ме! Обичай ме!
— Не мога да направя нищо друго, освен да те обичам, Саймън.
Той я просна нежно по гръб и започна да я разсъблича. Ръцете му бяха навсякъде, галеха бедрата и гърдите й. Неговата страст разпали и нейната и тя потръпна в прегръдките му.
Когато той се разположи между краката й и проникна в нея, Емили извика и се вкопчи в гърба му. Саймън хвана бедрата й и навлезе още по-навътре. После и двамата се изгубиха в чудния свят, който сами си бяха създали.
Доста по-късно Емили се обърна сънливо в ръцете на Саймън.
— Е, милорд?
Саймън се прозя бавно. Приличаше на мързелив, напълно задоволен дракон.
— Да?
— Ще се съгласиш ли, че има само един стих, който може да опише кулминацията, когато се любим?
— Предполагам, че намекваш за безсмъртния стих от поемата ти. Вярно, ние наистина сме „отнесени на златния бряг на любовта“.
— Точно така — каза замечтано Емили, докато го галеше по крака. — Мисля, че нашето любене е дори нещо повече. Смятам, че тази строфа не отразява цялата сила на това събитие.
— Напълно си права.
— Ще трябва да допълня поемата.
— Може би ще трябва да разширите кръга на душевните си преживявания, мадам — пръстите на Саймън галеха нежно бедрото й.
Емили се обърна към него и се наведе да го целуне, когато една мисъл внезапно премина през ума й.
— Саймън?
— Хм? — той я целуваше жадно по врата.
— Как разбра, че планирам убийството на Крофтън?
Саймън небрежно повдигна рамене.
— Просто почувствах, че нещо не е наред. Потърсих те в тълпата, но не те намерих, така че продължих да търся.
— Знаех си.
— Какво знаеше? — езикът на Саймън се плъзна по едно от зърната й.
— Ние общуваме на метафизично равнище, Саймън — рече развълнувано Емили. — Събитията от тази вечер го доказват. Как би разбрал, че ми се е случило нещо ужасно, ако не беше получил моето послание, изпратено чрез телепатия?
Саймън повдигна глава и се вгледа в нея. Отначало изглеждаше доста объркан, но после бавно и чувствено се засмя.
— Ти си напълно права, любов моя. Но за в бъдеще ще направя всичко възможно, за да не разчитам на метафизична връзка. Следващия път, когато решиш да се впускащ в приключения, искам предварително да ги обсъдиш с мен, съгласна ли си?
— Както пожелаеш, Саймън. Знаеш ли, хрумна ми нещо за моята поема.
— Така ли?
— Да. Смятам да променя името от „Мистериозната дама“ на „Мистериозният граф“.