— Точно така.
— Позволих си да ви купя еднопосочен билет за един от моите кораби. Този кораб няма да пътува за Индия. Смятам, че вашите синове предпочитат да са сами там. Вие ще заминете за един малък остров в Източна Индия, където съм направил малко инвестиции.
— Вие сте полудели, сър! — каза Бродърик, напълно изумен.
Саймън не му обърна никакво внимание.
— Намерил съм ви работа в едно от моите предприятия там. Когато пристигнете на острова, можете да приемете или не. Това никак не ме интересува. Във всеки случай ще отидете на острова и няма да можете да се върнете в Англия, докато не припечелите за билет. А билетът е доста скъп.
— Вижте какво — ядоса се Бродърик и се изправи на крака, — аз няма да отида в Йоркшир, та какво остава за някакво си скапано островче в Източна Индия!
— Напълно сте прав за Йоркшир. Такова предложение няма да бъде направено отново. Искам да напуснете Англия. И запомнете добре — утре сутринта ще бъдете на борда на „Морски дракон“. Можете да отидете сам или ще ви вържа и ще ви закарам. Изберете сам.
— По дяволите, не можете да направите това! — озъби се Бродърик.
— Притежавам „Морски дракон“ заедно с всички хора на борда, включително и капитана — каза тихо Саймън. — Казах на капитан Конуей, че ще отплавате с него за Източна Индия. Двама от неговите хора чакат отвън на улицата. Ще дойдат с вас до квартирата ви и ще ви помогнат да си опаковате багажа. Ще прекарате нощта на борда, за да не се притесняват, че ще изчезнете в провинцията.
Отчаяният поглед на Бродърик се насочи към Емили.
— Ти не можеш да му позволиш да направи това с мен, Ем!
Емили се изправи и погледна баща си.
— Имайки предвид обстоятелствата, моят съпруг бе изключително щедър. Но сега е по-склонен към благородство. Такъв си е по природа. Желая ти приятно пътуване, татко. Не забравяй да пишеш, когато пристигнеш.
— Емили.
— Търся си добър кореспондент от тази част на света. Винаги ми е липсвала достатъчно информация от Източна Индия за сделките, които правя. Можеш да ми бъдеш от полза, татко.
— Мили Боже! — каза Бродърик, напълно сломен. — Моята собствена дъщеря се обърна срещу любящия си баща. Не мога да го понеса!
— Аз лично имах доста трудности, докато оправя дълговете ви от картите — каза Саймън, като си припомни с неприятно чувство случката на алеята.
— Вие… знаете за това? — попита неуверено Бродърик.
— Знам всичко. Аз и Емили се радваме на най-необикновената форма на общуване — обясни Саймън.
— Мили Боже! Никога не съм предполагал, че ще се стигне дотам Емили да ви помоли да ми платите дълговете! Крофтън измисли всичко това. Каза, че Емили трябва да бъде подтикната по някакъв начин.
— Ако бях на ваше място, не бих казал нито дума повече — предупреди го тихо Саймън. — Може би ще ви бъде интересно да знаете, че няма да пътувате самичък за Източна Индия. Вашият добър приятел Крофтън ще бъде с вас. Той е вече на борда и ви очаква.
Бродърик отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори, виждайки хладната ярост, изписана по лицето на Саймън. Очевидно Бродърик най-после осъзна, че неговият опонент знае всичко. Това, което прочете в погледа му, го убеди, че няма надежда. Бродърик се обърна към Емили с молещи очи. Тя го погледна спокойно.
— Сбогом, татко.
— Заточен в Източна Индия! Каква злощастна съдба! Бих искал майка ти да е тук. Тя щеше да знае какво да направи — Бродърик стана, тръгна бавно към вратата и излезе в коридора.
В библиотеката се възцари гробно мълчание. Девлин погледна брат си. Двамата се отдръпнаха от перваза; изглеждаха много по-стари и опитни, отколкото преди няколко седмици.
— Време е да тръгваме — рече тихо Чарлз. — Имаме още много работа за свършване преди отпътуването ни утре — той се наведе и целуна нежно Емили по бузата. — Ще дойдеш ли да ни изпратиш на пристанището, Ем?
Тя му се усмихна.
— Разбира се.
— Ще ти пишем, Ем — Девлин също целуна сестра си по бузата и се усмихна. — И ще ти изпращаме всичките си пари, за да ги инвестираш.
— Внимавайте и двамата — Емили стана на крака, за да прегърне близнаците.
— Ще се оправим — засмя се чаровно Чарлз. — Следващия път, когато ни видиш, ще бъдем богати.
После той се обърна към Саймън и добави:
— Благодаря ви за всичко, сър. Сбогом.
— Да — каза Девлин и погледна Саймън. — Благодаря ви. Знаем, че оставяме сестра си в добри ръце. Грижете се за нея.
— Ще се грижа — отвърна Саймън.
Той изчака, докато вратата се затвори след близнаците, стана и отиде до бутилката с коняк. Наля две чаши и подаде едната на Емили.