Пръстите на Саймън продължаваха да се плъзгат нагоре по бродерията на роклята й за езда, докато достигнаха меките издатини на гърдите й. Емили чу как той изохка, когато ги погали с палец. Гърдите й се повдигнаха под тежките вълнени дрехи; тя изтръпна, а Саймън ги обхвана с длани.
— Ела тук, фейо — прошепна той с груб, дрезгав глас, като я притискаше към себе си. Тя бе здраво сграбчена в прегръдката му. Силата му би трябвало да я уплаши, но това не стана. Той бе нейният дракон и Емили знаеше, че ще я пази.
Инстинктивно ръцете й го обгърнаха, а пръстите й се вкопчиха в плата на сакото му. Той мирише хубаво, помисли си тя. Комбинация от конска и мъжка топлина. Уханието му я опияняваше и тя потъна още по-дълбоко в прегръдките му.
— Подай ми устните си — насърчи я мило Саймън.
Емили се подчини, без да се замисля. Без ни какво предупреждение езикът му се плъзна в устата й. Тя се задъха и се опита да се отдръпне, защо то внезапно разбра каква е издутината в панталоните му под бедрото й. Знаеше, че се изчервява.
— Мили Боже, Емили.
За момент светът сякаш бе спрял да се върти. Тя едва дишаше.
— Емили, отвори очи и ме погледни.
Зашеметена от силното изживяване, тя повдигна клепки и се вгледа в суровото му лице. Той беше толкова близо, че можеше да го разгледа без очила. Емили бе запленена от топлината в очите му. Огън гореше в златистия му поглед — див пламък на мъжко желание, но поставен под твърд контрол.
— Дракон — пошепна тя, като докосна твърдите му бузи с нежните си пръсти. — Моят мил дракон със златните очи.
Зениците му се присвиха.
— Драконите имат лоша репутация сред девствените момичета.
Тя му се усмихна нежно.
— Няма смисъл да дишате огън и дим, за да ме изплашите, милорд. Зная, че с вас съм в пълна безопасност.
— Кое ви кара да сте толкова сигурна?
— Познавам ви много добре. Препрочитах по няколко пъти всяко ваше писмо. Трябва да ви кажа, че още не мога да повярвам, че това се случи.
— Също и аз. — Той я пусна и прекара ръка през черната си коса. — Мили Боже, трябва да съм си загубил ума.
— Знам какво ви е. Сигурна съм, че с вас става това, което поетите наричат див и сладострастен изблик на чувства. Много е вълнуващо, нали?
Емили се изправи, чувствайки се малко замаяна и засрамена, но все пак щастлива.
— Вълнуващо е само едно от определенията. Аз бих могъл да ви изброя още няколко.
— Например?
— Глупаво.
Емили изтръпна.
— Нещо нередно ли има, милорд? — Тя започна да търси очилата си, за да може по-добре да види изражението на лицето му.
— Ето. — Той й подаде очилата и тя ги сложи. Веднага видя, че Саймън е ядосан и намръщен.
— Нещо не е наред. Какво, милорд?
Той я изгледа подигравателно.
— Вие ме питате какво се случи преди малко?
Емили вдигна глава и го погледна.
— Вие ме целунахте. Беше прекрасно, най-прекрасното изживяване, което някога съм имала. Защо трябва да има нещо нередно?
— По дяволите, още пет минути и ние щяхме… Няма значение.
— Още пет минути и щяхме да бъдем от любовта на златния, безкраен бряг отнесени.
— Мили Боже! Сега не е време за поетични отклонения. — Саймън се загледа в тихите води на езерото. Опита се да каже нещо, но устните му само се свиха беззвучно, след което внезапно се разсмя. — На любовта на златния безкраен бряг! Откъде го прочетохте?
— Сама го измислих — гордо отвърна Емили. — Това е част от поемата, за която ви казах, че работя над нея — „Мистериозната дама“. Все още търся подходяща рима на „брега“.
— Опитахте ли с „отегча“?
Тя се усмихна.
— Опитвате се да ме дразните. Кажете ми истината, сър, как ви се струва стихът?
Той я погледна през рамо; златните му очи горяха от страст, но Емили се страхуваше да не й се изсмее.
— Изключително предадено, мис Фарингдън. Елате тук.
Тя с готовност се върна в прегръдката му, но този път той само я целуна нежно по челото и по върха на нослето.
— Сега внимавайте, мис Фарингдън, защото ще ви кажа нещо изключително важно.
— Да, милорд.
— Отсега нататък всеки път, когато има опасност да отидем на златния бряг на любовта, ме удряйте по лицето. Ясен ли съм?
Тя го гледаше напълно шокирана.
— Никога няма да направя подобно нещо.
— Да, ще го направите, ако изобщо имате малко здрав разум.
— Сигурна съм, че няма да прекрачите границата на благоприличието, милорд.
— Вече я прекрачих — каза той през зъби. Веселото му настроение беше изчезнало.