— Исках да ви кажа, че вече не тъгувам така, мис Фарингдън — започна Прендергаст, като си придаваше важност. — Мисля, че има за какво да си поговорим.
Емили се усмихна учтиво.
— Убедена съм, че това няма да е редно, сър. Сигурно ще искате да изчакате, докато се върне баща ми.
— Да, точно така — каза Прендергаст с явно раздразнение. — Вашият баща не прекарва много време в провинцията. Неговите посещения и отсъствия са непредсказуеми, нали?
— Той е много зает със своята работа в града. Прекрасен бал, нали? — Емили продължаваше да размахва грациозно ветрилото си. — Лейди Джилингъм винаги е била чудесна домакиня.
Рошавите вежди на Прендергаст се свиха заплашително и той се изкашля. Сърцето на Емили се сви; имаше ужасно предчувствие за това, което щеше да последва.
— Мис Фарингдън, скъпа, чувствам, че трябва да бъда ваш съветник, щом баща ви отсъства. — Думите на Прендергаст прозвучаха зловещо. — Прави ми впечатление, че в тази къща има гостенин, с когото напоследък ви виждат много често.
— Вие ме изнервяте, сър. Много съм любопитна откъде сте научили тази клюка. Сигурна съм, че е много отегчително да се обръща внимание на слуховете.
Прендергаст измънка нещо и я погледна сърдито. На всички бе известно много добре, че докато мисис Прендергаст беше жива, той беше едно жалко същество, което никога не се бе осмелявало да направи подобна остра забележка.
— Вижте сега, млада госпожице. Аз просто отлично зная колко лесно може да се завърти главата на една жена, когато вниманието й се насочи към романтични неща, както Блейд прави това с Вас. Ето това искам да ви кажа, ако не възразявате.
— Възразявам.
Колкото повече се разгневяваше, толкова усмивката й ставаше по-изкуствена. Прендергаст бе решил да развали дори малкото време, което тя прекарваше със Саймън.
Лицето на Прендергаст придоби буреносен израз, който се виждаше ясно и без очила.
— Говоря така само защото съм дълбоко загрижен за вашата репутация, мис Фарингдън.
— Всички знаят много добре каква е репутацията ми, сър. Затова ви моля да не се грижите повече за нея.
— Сега явно не сте на себе си, но не трябва да сте толкова глупава — възрази той. — Достатъчно е, че съществува онзи ужасен скандал в миналото ви. Но тогава бяхте млада и направихте грешка. Подобни неща се случват с младите момичета. Аз съм мъж и имам известен опит в превъзпитанието на своенравни жени. Готов съм да забравя случилото се.
— Много мило от ваша страна, сър.
— Да, така е. Естествено Блейд не би могъл да извърши подобно нещо. Той трябва да мисли за своята титла и за честта на семейството си.
Пръстите на Емили се свиха около ветрилото.
— Моля ви, не се затормозявайте с повече съвети, сър.
Прендергаст се наежи и се нахвърли върху Емили, скърцайки с корсета си.
— Мис Фарингдън, веднъж вие вече си позволихте да се поддадете на крайните си чувства. Това ви донесе опетняване в очите на обществото. Сигурен съм, че не сте си извлякла поука от онази неприятна случка.
— Уверявам ви, че не съм забравила нищо — отвърна през зъби Емили. — Но вие започвате да ме дразните, сър.
— Мис Фарингдън, вие не ме разбрахте. Моите намерения са съвсем честни. Аз просто искам да ви помогна да намерите отдушник на вашата склонност към неблагоразумия.
Той хвана ръката й и я стисна между влажните си, меки длани.
— Моля ви, пуснете ми ръката. — Емили се опита безуспешно да изтръгне пръстите си от здравата му хватка.
Прендергаст пренебрегна нейните усилия и стисна още по-здраво ръката й. Той се наведе толкова близко над нея, че дъхът му и силният парфюм почти я задушиха, след което продължи с поверителен тон:
— Мис Фарингдън, много добре разбирам колко е трудно за жена с вашата чувственост да се съобразява с ограниченията, които налага обществото. Убеден съм, че ще се чувствате много по-щастлива, ако се омъжите. В рамките на брачното ложе ще можете да дадете воля на своята импулсивност, която сега сте принудена да прикривате.
— Сър, ако не ме пуснете веднага, кълна се, ще извърша нещо драматично.
Но Прендергаст бе твърде зает със своята мисия.
— Вие се нуждаете от мъж, който може да овладее вашия излишък от емоции, скъпа моя. Уверявам ви, че аз съм точно такъв мъж. Затова възнамерявам да уведомя колкото може по-скоро баща ви за своите намерения.
— Не! — прошепна Емили, ужасена от тази възможност.
Прендергаст продължи, правейки се, че не чува протестите й: