— Написах писмо на баща ви, в което го предупредих на каква опасност сте изложена и му обещах, че ще ви пазя от прекаленото внимание на Блейд.
— Гледайте си работата, сър. Не желая да бъда опазвана от неговото внимание.
— Той просто си играе с вашите чувства, скъпа моя, точно както се случи и преди пет години.
Накрая Емили загуби търпение. Тя сви ветрилото си и го забоде в ръката на Прендергаст. Ударът бе толкова силен, че ветрилото се разпадна на парчета.
Прендергаст изохка и веднага я пусна, като разтриваше ръката си. Закръглените му бузи се зачервиха силно.
— Мис Фарингдън, вие наистина сте много страстна. Трудно ще ми е да издържа, докато се венчаем, но ви обещавам, че ще се справя с вас. При това много добре.
— По-добре не чакайте със затаен дъх — посъветва го Саймън с обичайния си хладен, сериозен глас.
Емили подскочи от радост, когато го усети до себе си. Тя се усмихна лъчезарно на дракона и си помисли, че той е достатъчно голям и силен, а освен това има много страшни зъби.
— Здравейте, милорд — каза радостно Емили.
— Забавлявате ли се?
— Да. Помислих си, че може би желаете от това. — Той й подаде чаша шампанско.
— Колко сте досетлив, сър! — Пръстите на Емили грациозно обхванаха чашата.
— Мис Фарингдън предпочита лимонада — заяви Прендергаст.
— Грешите. — Емили отпи една глътка. — В този момент мис Фарингдън предпочита шампанско.
Прендергаст бе потресен.
— Ще обсъдим тези неща в по-подходящо време, мис Фарингдън!
— Кои неща? Предпочитанията ми към шампанското? Сигурна съм, че няма нужда да се обсъждат.
— Имам предвид други, много по-важни неща — изсъска Прендергаст. — Извинете ме, трябва да говоря с един приятел.
Той отривисто кимна и се оттегли с достойнство, донякъде нарушавано от поскърцването на корсета му.
Емили въздъхна леко. Колкото и да беше противен, Прендергаст беше прав в едно — тя не можеше да залъгва повече Саймън. След като отпи още една глътка от шампанското, Емили вдигна очи към графа. Беше толкова близо до него, че и без очилата си успя да види в погледа му добре познатия й възпламеняващ огън.
— Изглежда има съревнование за вашата ръка — промърмори Саймън.
Емили извърна глава толкова бързо, че къдриците й подскочиха.
— Не обръщайте внимание на мистър Прендергаст. Той си беше досадник дори още преди бедната му съпруга да се спомине. Саймън, трябва да говоря с вас.
— Целият съм в слух.
— Не, не тук и не сега. — Тя се огледа, за да види дали има някой, който да е твърде близо до тях. — Трябва да говоря с вас насаме.
— Това звучи доста обещаващо.
— Боя се, че темата никак няма да ви развесели. Всъщност тя е извънредно сериозна. Кога ще мога да ви видя? Всичко това трае доста дълго и…
Емили бързо сложи очилата си и хвърли още един поглед наоколо, след което добави:
— Има неща, които трябва да ви бъдат казани.
— Хм.
— Много пъти се въздържах да ви осведомя за някои събития от миналото. Държах се доста страхливо, но най-сетне разбрах, че това е мое задължение.
— Вие ме плашите, скъпа. Чувствам се като герой от книгите на „Минерва Прес“. Започвам да треперя от страх пред непознатото.
— Милорд, вие много добре знаете, че нищо не може да ви накара да треперите от страх — каза натъртено Емили. — Заклевам се, че темата е достатъчно трудна и ви моля да не ми се подигравате.
— Дори не съм и помислял. Е, добре, след като не ми позволявате да треперя от страх, ще събирам кураж за тази ужасяваща тема. Какво ще кажете за вашата библиотека в един часа сутринта? Вие ще бъдете на сигурно място у дома си, а прислугата вече ще спи.
Емили изпусна очилата си от почуда.
— Моята библиотека? Вие искате да дойдете в Сейнт Клер през нощта?
— Можете ли да организирате всичко така, че да бъдете сама в библиотеката?
Тя се намръщи и се замисли как да реши проблема.
— Е, добре, ще го уредя. Аз често работя в библиотеката, след като си легне прислугата. Няма да заключвам външната врата, за да влезете.
— Добре. — Той изпи шампанското си и се загледа в двойките, които си почиваха между танците. — Трябва да сте сигурна, че ще бъдете в библиотеката. Защото аз ще дойда.
Емили сложи очилата си и потърси погледа му. Както обикновено, от изражението на лицето му не можеше да се разбере нищо. Тя намираше за изключително това, че той умее да прикрива чувствата и страстната си натура зад маската на хладна пресметливост.
— Много добре, милорд, в един часа.
Емили трябваше да признае, че мистериозният начин, по който Саймън приключи разговора, е страшно интригуващ. Около графа на Блейд никога нищо не бе обичайно. Тя щеше да помни цял живот неговото мило ухажване; тези спомени щяха да я вдъхновяват за поезия и мечти през годините, които й предстояха.