Саймън я изгледа проницателно.
— Обречени ли казахте? Трябва да призная, че не съм така добре запознат с романтичната поезия, както вие. Може би ще ми обясните?
Емили отпи още една глътка и започна да се разхожда напред-назад из стаята. Меките й чехли потъваха в килима и не издаваха никакъв звук.
— Трябва да ви заявя, милорд, че нашата дружба няма да има щастлив край. И то заради мен.
Той се загледа в нея с присвити, изпитателни очи.
— Защо?
Емили стисна чашата толкова силно, че кокалчетата на ръката й побеляха. Не можеше да види очите на Саймън — беше в другия край на стаята. Тя тръгна към бюрото. Помисли, че е по-добре да му го каже бързо и да приключи с въпроса веднъж завинаги.
— Милорд, трябва да призная, че ви заблуждавах по най-безсрамен начин, флиртувах жестоко с вас, подведох ви и ви позволих да вярвате, че вашето предложение за женитба ще бъде благосклонно прието от мен.
Последва кратка, предизвикателна тишина.
— Опитвате се да ми кажете, че моето предложение за женитба няма да бъде добре прието от Вас?
— О, не, милорд. Не е така — тя му хвърли измъчен поглед, завъртя се на пети и тръгна смело към срещуположния край на стаята. — Уверявам ви, че ще бъда дълбоко поласкана от такова предложение. Но съвестта не ми позволява да ви поощря за подобна стъпка.
— И как възнамерявате да го сторите?
— Като ви кажа истината за себе си. Истина, която очаквах да ви каже някой друг. Всъщност не мога да си обясня защо никой досега не ви е споменавал за моя злощастен инцидент. Изглежда добрите хора в Литъл Дипингтън са решили да мълчат по този въпрос, така че аз сама трябва да си призная всичко.
— Признанието ви трябва да е доста интересно, щом се налага да бъде направено по това време на нощта.
Разнесе се нежен звън на кристал. Емили рискува да хвърли един кос поглед към графа и видя, че той си налива още коняк. Това я подсети да направи същото и за себе си.
— Милорд, ще се опитам да говоря колкото може по-просто. — Емили пое дъх и се концентрира. — Ужасната истина е, че вие не можете да поискаше ръката ми, защото аз съм пропаднала жена.
— Пропаднала? Изглеждате съвсем добре.
Емили затвори очи и спря пред лавицата в далечния край на стаята.
— Вие преиначавате думите ми, милорд — каза тихо тя. — Опитвам се да ви кажа, че съм пропаднала за обществеността. Ще бъда пряма. В моето минало има един голям скандал.
— Скандал?
— Скандал с мъж. Моето семейство ми даде да разбера, че нито един почтен мъж, особено ако е с благородническа титла като вас, няма да поиска ръката ми.
„Ето, че го направих“ — помисли си Емили и зачака бурята, която трябваше да се развихри. Графът на Блейд едва ли щеше да се зарадва, че е бил воден за носа повече от седмица.
— Да не би да обсъждаме глупостите, които сте направили, когато сте били на деветнадесет години? — попита иронично Саймън.
Емили бе потресена.
— Нима знаете за инцидента, милорд?
— Преди да започна нещо, обикновено се старая да събера колкото може повече информация. Това ми е стар навик; добих го, докато живях на Изток.
Тя се обърна и се взря в него, чудейки се как е възможно да приема всичко с такова безразличие.
— Милорд, не става въпрос за някаква дреболия. Това бе обвързващо или поне би трябвало да бъде такова. Страхувам се, че се отдадох на временно романтично увлечение… и платих за това.
— Всичко става все по-интересно.
— По дяволите, Блейд, това не е шега! Не разбирате ли? Аз бях избягала с мъж! Баща ми се зае с нас… — тя се изкашля, — но вече беше твърде късно.
— Твърде късно? — Графът повдигна вежди, без да изглежда ни най-малко смутен.
— Трябваше да прекараме нощта на пътя — изхлипа Емили и отмести погледа си от искрящите очи на Саймън. — Баща ми не успя да ни намери до сутринта.
— Разбирам. Кажете ми нещо, Емили. Имам чувството, че вие не съжалявате много за случилото се?
Тя започна отново да крачи из стаята.
— Уверявам ви, че сега съжалявам. Но трябва да призная, че по онова време тази случка бе най-вълнуващото събитие в живота ми. — Емили въздъхна отчаяно. — Но след това тате ми обясни, че то ще си остане единственото вълнуващо събитие в живота ми, защото вече никой приличен мъж не би се заинтересувал от мен. Той ме доведе вкъщи и ми каза, че трябва да посветя живота си на изучаването на финансовите операции, инвестиции и борсови игри.
— Това харесва ли ви?
— Да, понякога. В тази работа има нещо изключително привлекателно. Тя замълча за миг и махна весело с ръка: — Ала бала! — после си пое дълбоко дъх и продължи: — Милорд, смятам, че след като вече сте осведомен по въпроса, трябва да се откажете от намерението си да поискате ръката ми.