— Рядко се отказвам от намеренията си, Емили. Имам репутацията на човек, който върши всичко докрай. Може да попитате всекиго в Лондон.
— Едва ли смятате да продължите по същия начин — отвърна тя. — Мъже с вашето положение не се женят за опетнени момичета. Е, сега, след като направих своето признание и ако все още не сте напълно отвратен от мен, бих желала да кажа още нещо.
— Уверявам ви, Емили, нямам намерение да ви напусна. Любопитен съм да чуя какво още имате да ми казвате.
— Е, добре. Тогава може би се чудите защо съм облечена с пеньоар на тази тайна среща?
— Предполагам, че ви е студено, а халатът топли значително повече от прекрасната рокля, с която бяхте облечена тази вечер. Библиотеката винаги е била студена.
Емили изстена и за пръв път се замисли дали графът на Блейд не е малко глупав в някои отношения. Тя се загледа в лавицата с книги, докато събираше сили да продължи.
— Облечена съм с пеньоар, защото искам да ви предложа незаконна връзка от романтично естество.
— Страхувам се, че не ви разбирам, скъпа. Ние вече имаме законна връзка от романтично естество.
Тя се обърна към него напълно изгубила търпение.
— Мислех, че сте истински мъж, сър. Моля ви, внимавайте. След като няма възможност за брак помежду ни и след като съм безнадеждно влюбена във вас, реших да ви предложа любовна връзка.
Той я изгледа с насмешка.
— Любовна връзка?
— Предлагам ви любов, тъпак такъв! — Осъзнавайки какво бе казала, Емили спря да диша от ужас. Тя покрусена затвори очи. Лицето й гореше. — Милорд, простете ми. Не исках да ви нарека тъпак. Боя се, че нервите ми са крайно разстроени, и трябва да призная, че трудно се владея. Понякога не мога да се контролирам.
— Вие очевидно сте жена на голямата страст, точно както каза Прендергаст.
— А вие очевидно сте мъж, който умее да се забавлява при странни ситуации.
Емили остави чашата си. Ясно беше, че пи повече, отколкото можеше да понесе. Тя мушна ръцете си в джобовете на пеньоара и попита раздразнено:
— Е, какво ще кажете за моето предложение?
Графът се изправи бавно, прекоси стаята и отиде при нея. Силните му ръце нежно обхванаха раменете й.
— Емили, скъпа моя, можете да бъдете сигурна, че вашето предложение ми прави голяма чест.
Сърцето й спря да бие.
— Но?
— Но аз мисля, че вие сте изключително страстно създание и притежавате горещ, романтичен темперамент, затова най-добре ще бъде, ако ми позволите да ви водя.
— Защо? — извика тя. — Мислите ли, че можете да бъдете толкова хладнокръвен в любовта, колкото във всички други неща?
— Всеки, който ме познава, ще ви каже, че мога и че обикновено съм хладнокръвен във всичко. Предупреждавам ви, Емили.
— Глупости. Искате просто да ме впечатлите. Няма смисъл да се опитвате да ми доказвате, че сте хладнокръвен, защото аз зная истината. Не забравяйте, че научих доста за вас от писмата ви, милорд. Нашите мисли се срещнаха и общуваха на високо ниво. Всеки от нас надникна дълбоко в душата на другия.
— Вярвайте в каквото искате, скъпа. Все пак трябва да признаете поне това, че съм по-възрастен и съм видял повече неща на този свят.
— Без съмнение. Аз съм прекарала целия си живот в Литъл Дипингтън.
— Тогава ще ми дадете повече права и възможност аз да вземам решенията, които засягат същността на нашите бъдещи отношения.
— Така ли?
— Да, Емили — каза много нежно той, — точно така.
После наведе глава и я целуна по връхчето на нослето.
— Убеден съм, че така ще е най-добре, поне до първата ни брачна нощ, когато ще се отдадем напълно на силната ви страст.
— Значи ще трябва да чакаме вечно, милорд — пошепна тя, — защото не възнамерявам да се омъжа за Елиас Прендергаст, а той е единственият, който ми е направил подобно предложение.
— Не, скъпа, не е така. Аз ще ви направя предложение веднага щом вашият баща се завърне в Литъл Дипингтън.
Емили го погледна озадачено.
— Вие ще ми направите предложение? Но, милорд, аз току-що ви обясних, че съм жена, опетнена в очите на обществото.
— Аз мисля — каза хладно Саймън — да не обсъждаме повече неприятните моменти от вашето минало.
— Наистина ли?
— Започвате да разбирате.
Той я целуна нежно по устните, след което се отдръпна и се усмихна. Тя хвана голямата му длан в своите мънички ръце и попита:
— Саймън, сериозно ли говорите? Вие искате да ми направите предложение независимо от миналото ми?
— О, да, Емили. Съвсем сериозно възнамерявам да поискам ръката ви.