Тя не можеше да повярва. Цялото й същество се изпълни с радостно вълнение.
— А не бихте ли желали да установим незаконна връзка тази вечер?
— Естествено че е трудно да се устои на жена със страст, силна като вашата, Емили, но възнамерявам да дочакам първата ни брачна нощ.
— О!
Виждайки разочарованието, изписано в очите й, Саймън се усмихна леко. Той взе ръката й и я притисна до устните си. Очите му не се откъсваха от нейните.
— Което не значи, мила моя, че не можем да си позволим да опитаме от забранения плод.
Тя обгърна врата му с ръце и промълви:
— Значи ли това, че ще ме целувате?
— И това, между другите неща.
Той наведе глава и драконовите му очи добиха цвета на разтопено злато. Топлите му устни се впиха в шията на Емили.
— О, Саймън…
— Харесва ми, когато изговаряш името ми по този начин. Много ми харесва. Почти толкова, колкото ми харесват тръпките ти, когато те докосна.
Той я стисна здраво през кръста и я повдигна от пода. Тя го гледаше смаяна; докато я поставяше върху махагоновото бюро, ръцете й обгърнаха раменете му.
Саймън се облегна на ръба и много съсредоточено започна да сваля пеньоара й. Очите му я следяха внимателно, докато бавно разтваряше полите на пеньоара, откривайки бродираната муселинена нощница с дълбоко деколте. Емили почувства, че се изчервява от главата до петите. Без съмнение той виждаше гърдите й, които прозираха през меката тъкан. Тя си припомни, че е паднала жена и може би Саймън очакваше нещо повече от нея в това отношение.
— Милорд, това ли наричате целуване? — попита тя, като се надяваше думите й да прозвучат като на преситена от всичко жена.
— Не, наричам го вкусване на забранения плод — усмихна се той и я целуна по устните. Ръката му се спусна към гърдите й.
Емили изпъшка уплашено, но после въздъхна нежно и ръцете й се обвиха около него. Пръстите на Саймън галеха гърдите й и я изпълваха с желание. Устните му се впиваха все по-силно в нейните. Топлината на тялото му прогони хладината от стаята. Омаяна от вълнение и от милувките му, Емили не усети как ръката му се плъзна към краката й. Той повдигна краищата на нощницата до бедрата й и я хвана за коленете, после бавно и нежно разтвори краката й и с едно движение се намести между тях.
Очите на Емили се разшириха.
— Милорд… Саймън, аз…
— Тихо, мила моя — прошепна той, без да отлепя устните си от нейните, и продължи да я милва. Пръстите му се плъзгаха по вътрешната страна на бедрата й. — Ти си толкова мека, като топла коприна…
Инстинктивно тя се опита да го обвие с краката си и почувства неговите твърди мъжки бедра. Кожата й се докосна до грубата тъкан на бричовете му. Това усещане я изплаши.
— Затвори очи и не мисли за това, което правя — каза тихо Саймън. Ръцете му се приближаваха към най-интимните й части. Тя затвори очи и започна да диша учестено.
— Целуни ме, Емили.
Гласът му беше дрезгав и омайващ. Емили се освободи от чувството за вина, което беше приковало вниманието й върху движенията на ръцете му. Внимателно, за да не го прекъсне, тя обхвана с две ръце лицето му и страстно впи устните си в неговите.
— Така е много по-добре, мила — промълви той окуражително, — но трябва да се отпуснеш още малко. Отвори си устата.
Емили потръпна и се подчини. Саймън веднага плъзна езика си вътре и в същото време пръстите му погалиха най-нежното място между краката й. Тя изтръпна. Опита се да каже нещо, но не можа. Опита се да си поеме дъх, но не успя. Опита се да мисли какво би правила една изтънчена и паднала жена в подобно интимно положение, но не можеше. Всичко в нея гореше, сетивата й бяха изострени до крайност.
Саймън явно не очакваше нищо друго от нея. Нежните движения на пръстите му я караха да трепери с цялото си тяло. Устните й бяха заключени в здрава целувка, а пръстите му навлизаха все по-дълбоко.
Емили започна да свиква с напрежението и странния прилив на топлина в слабините си. Пръстите й се впиха яростно в ленената риза на Саймън. Най-после успя да освободи за миг устните си и се вгледа в него с широко отворени, питащи очи.
— Саймън?
— Дръж се здраво за мен, фейо — посъветва я мило той. — Обещавам ти, всичко ще мине добре. Спомни си какво казват поетите — човек трябва да се отвори за света на чувствата, ако иска да разкрие природата на метафизиката. Отвори се, Емили, отдай ми се.
Емили не знаеше какво друго може да направи, и се подчини. Тя затвори очи и се вкопчи в него така, сякаш от това зависеше животът й.
Пръстите му сега бяха влажни и се плъзгаха още по-леко в нея. А после тези нежни, търсещи пръсти най-после докоснаха едно изключително място. Емили се изви безпомощно. Топлината в нея напираше да експлодира. Тя отчаяно се нуждаеше от нещо, но не знаеше какво е то. Накрая реши, че това е милувка от Саймън и инстинктивно отвори още по-широко краката си, молейки за още ласки.