— Да! — Саймън започна да я целува по врата, а ръцете му погалиха нейните, — Да мила моя. Сега, Емили. Покажи ми колко си страстна.
Един от пръстите му се плъзна нежно в топлата цепнатина.
Емили изпъшка. Устните й се разтвориха със стон, докато цялото й тяло се извиваше. Устните на Саймън спряха жаркия женски вик на удоволствие. Тя се почувства така, сякаш се носеше в небитието — нещо, което можеше да се опише само в чисто метафизичен план — след което потъна в уютната топлина върху гърдите на Саймън.
— По дяволите — изхлипа тя, напълно замаяна. Саймън изпусна къс, задъхан звук, който можеше да бъде и смях, и стон.
— О, Емили! Ти наистина си изключително страстна.
Той бавно отдръпна ръцете си от краката й и започна нежно да оправя дрехите й. Емили вдигна глава от рамото му. Все още беше замаяна и й беше трудно да различи лицето му. После откри, че по някакъв начин е успял да свали очилата й, без тя да разбере.
— О, Саймън.
— О, Емили — целуна я по носа и й подаде очилата. Щом ги сложи, тя видя милата му, непринудена усмивка. Но очите му бяха непроницаеми и горяха с жълт огън. Никога не беше изглеждал толкова опасен и толкова неудържимо привлекателен. След това Емили погледна надолу и видя ясно очертаната издутина в панталоните му.
— Саймън?
Огънят все още мъждукаше, когато очите му срещнаха нейните.
— Не се тревожи, Емили, ще се оправя. Но за да избегна по-нататъшното отдаване на възхитителните преживявания, които ми предложи тази вечер, смятам, че най-добре е да си тръгвам. Дългият път в студената нощ ще ми помогне да разреша проблема си.
Той се отдръпна от нея и взе балтона си.
— Ще се видим ли скоро? — Емили отчаяно желаеше той да остане.
— Ако утре следобед бъда поканен на чай в Сейнт Клер Хол заедно с другите членове на литературния кръжок.
Емили се усмихна ослепително и скочи от бюрото. Олюля се и си пое дълбоко дъх, за да се овладее. Очите й заблестяха весело, когато внезапно осъзна, че се чувства необичайно добре, въпреки че влагата между краката й леко я объркваше.
— Добре. Утре на чай. Милорд, ако тази вечер няма да вкусваме повече от забранения плод, бихте ли ми направил една услуга?
Той я изгледа видимо доволен, докато обличаше палтото си.
— И каква е тази услуга?
— Бихте ли ми казали как се отваря входът на тайния проход?
Графът се изсмя тихо.
— Очевидно за вас това е по-вълнуващо, отколкото да се отдавате на забранени страсти.
Емили се изплаши, че го е наранила, и го погали нежно по ръката.
— Просто страшно си падам по тайни проходи, милорд. И бих желала да го използвам в поемата си „Мистериозната дама“. Заклевам се, че е съвсем подходящ.
— Кой съм аз, та да заставам на пътя на вашата муза?
Саймън я хвана за ръката и я поведе към библиотеката.
ГЛАВА 5
Емили съсредоточено се мръщеше над писмото, изпратено от мистър Дейвънпорт — човекът, който се занимаваше с финансовите дела на баща й.
Уважаема мис Фарингдън,
Трябва да ви уведомя, че изпълних вашите инструкции и продадох ценните книжа. Надявам се, ще бъдете радостна да узнаете, че крайният резултат е твърде удовлетворителен.
Пишете ми за вашите намерения по отношение на инвестициите в минното дело, за които споменавате в последното си писмо.
Винаги на вашите услуги:
Емили се усмихна удовлетворено и написа на Дейвънпорт бележка, с която му нареждаше да се включи в минния проект в Нортъмбърленд. Когато привърши, тя дръпна шнура на звънеца, който висеше до бюрото. Икономът на Сейнт Клер Хол — мистър Дакет — се появи веднага.
— Ето ви и вас, Дакет — засмя се весело Емили. — Моля ви, предайте на персонала, че сделката с ценни книжа е приключила успешно. Вашите инвестиции донесоха добра печалба. Полиците са в банката.
Строгото изражение на Дакет изчезна моментално и лицето му пламна от благодарност и удовлетворение.
— Персоналът ще бъде възхитен, мис Фарингдън. Наистина възхитен. Моля ви, приемете нашите най-сърдечни поздравления и благодарности. Не можете да си представите какво облекчение е да знаеш, че си осигурен финансово на старини. Той се поколеба, но добави: — Обстоятелствата са такива, че не можехме да разчитаме на друго.
Емили се усмихна леко и отговори:
— Познаваме се от много години, Дакет. Можеш да бъдеш откровен. Отлично зная, че ако персоналът в къщата разчита на обещанието на баща ми да заделя по малко от вашите заплати за пенсиите ви, то всички ще мизерствате на старини.