Неволно се разсмях от леснината, с която той правеше своите изводи.
— Когато слушам вашите заключения, аз имам чувството, че всичко е просто и лесно. При това имам впечатлението, че моето зрение не отстъпва пред вашето.
— Съвършено вярно — каза Холмс, като запали цигара и се облегна на стола. — Вие виждат е, но не наблюдават е. Разликата е ясна. Например вие често сте виждал стъпалата, които водят от коридора долу, до тази стая.
— Разбира се, твърде често.
— Колко пъти, например?
— Няколко стотици пъти.
— Тогава кажете ми колко са стъпалата?
— Право да си кажа, не зная.
— Така е. Вие твърде често сте ги ползувал, а не знаете колко са на брой. Ето, че съм прав. Аз зная, че са седемнадесет, защото съм ги виждал, ползувал и съм обръщал внимание на това. И понеже сте твърде любопитен по отношение на моите работи, сигурно ще ви бъде интересно да погледнете това.
Той ми подхвърли едно писмо, писано на дебела хартия с розов цвят, което лежеше на масата.
— Получих го с последната поща — рече той. — Четете на глас.
Писмото беше без дата, без подпис и без адрес на изпращача. Ето какво беше съдържанието:
„Днес вечерта при вас ще се яви един господин, който желае да се посъветва по един необикновено важен въпрос. Услугите, сторени от вас напоследък на един от европейските кралски дворове, ни дават увереност, че на вашата личност може смело да се разчита. Подобни отзиви отвсякъде получаваме. И така, бъдете си вкъщи в определения час и не се обиждайте, ако посетителят е с маска.“
— Наистина много тайнствено — забелязах аз. — Как мислите вие, какво значи това?
— Аз още нямам никакви данни, а да се строи теория без тях е огромна грешка. Но какво заключавате вие от самото писмо?
Разгледах внимателно почерка и хартията.
— Този, който е писал писмото, очевидно е богат човек — забелязах аз, като се стараех да подражавам маниера на приятеля си. — Плик от такава хартия струва не по-малко от половин крона дузината. Той е особено плътен…
— Особено. Ето една точна дума — каза Холмс. — Това въобще не е английска хартия. Разгледайте я на светло.
Аз направих това и видях едно главно „E“ с малко „g“, главно „P“ и главно „G“ с малко „t“. Това бяха водните знаци.
— Какво ще кажете? — запита Холмс.
— Безспорно, това е името или инициалите на производителя.
— Съвсем не. „G“ и „t“ според мен означават „гезелшафт“, т.е. „Съдружие“. Съкратено у нас то се обозначава с Со. „P“ означава „папие“ или хартия. Сега да разберем значението на „Eg“. Да погледнем в географския справочник.
И той свали от лавицата дебел том с кожена подвързия.
— Егло, Еглониц, а ето го Е-герия. Тя се намира в страна, в която се говори немски1 — в Бохемия2, недалеч от Карлсбад. Забележително, че там е починал Валенщайн, също със своите многобройни стъкларски фабрики, а също и с… ето, Уотсън, с фабрики за хартия. Какво ще кажете за това?
Очите му искряха и той изпусна тържествено голям синкав облак тютюнев дим.
— Хартията е произведена в Бохемия — казах аз.
— Съвършено вярно, А писмото е написано от германец. Обърнахте ли внимание на фразата „подобни отзиви отвсякъде получаваме“? Нито французин, нито руснак биха оформили изречението така. Само германецът може да бъде невнимателен към глаголите си. Сега остава да узнаем какво иска този германец, който пише на бохемска хартия и предпочита да носи маска, за да не показва лицето си. Но ако не се лъжа, самият той пристига, за да изясни хипотезите ни.
В този момент дочухме тропот от конски копита и скърцане на спираща кола. След това се позвъни силно. Холмс подсвирна.
— Доколкото разбрах от тропота, конете са два.
И като надзърна през прозореца продължи.
— Да. Отлична карета и чудесни коне. Всеки от тях струва не по-малко от сто и петдесет гвинеи. Това са хора с големи възможности, Уотсън.
— Аз мисля, че е по-добре да си тръгна, Холмс—казах аз.
— Как ще се чувствувам без своя Босуел3! Напротив, докторе. Стойте си там, където сте. Работата по всяка вероятност ще бъде интересна. Жалко ще бъде, ако я пропуснете.
— Но вашият клиент…
— Вие не ми пречите. Останете. И слушайте внимателно нашия разговор. На мен, а може би и на господина ще ни бъде нужна вашата помощ.
2
Бохемия — лат. название на Чехия по името на келтските племена „бои“. В 1526 г. Чехия, а през XVI–XVII в, и Словакия попадат под властта на Хабсбургите. След 30-годишната война (1618–1648) Чехия загубва своята национална независимост.
3
Босуел — биограф на англ. писател, критик и езиковед С. Джонсън. Името му е нарицателно в англ. език, тъй като Босуел е регистрирал и най-малката подробност от живота на Джонсън.