— Уотсън, погледнете, моля, в моите записки — каза Холмс, без да отваря очи.
В продължение на много години той имаше навика да си записва всичко интересно за хора и предмети, неща, които той считаше, че ще му бъдат от полза. Беше много трудно да се заговори за нещо, за което Холмс да няма сведение било от тези записки; от речник, от алманах. Аз намерих справката за Айрийн Адлер, записана между биографиите на някакъв еврейски равин и един щабен командир, който бил написал изследване за дълбоководните риби.
— Да видим — рече Холмс. — Хм. Родена в Ню Джърси в 1858 година. Контраалт! Ла Скала! Примадона от Императорската Варшавска опера — да! Напуснала оперната сцена! Живее в Лондон — съвършено вярно. Ваше Величество, доколкото схващам, вие сте попаднал в мрежите на тази млада особа, като сте и написал няколко компрометиращи ви писма и сега искате да си ги получите обратно.
— Точно така. Но как?
— Не сте ли с нея в таен брак?
— Не.
— Никакви законни документи или свидетелства?
— Никакви.
— В такъв случай аз не мога да разбера Ваше Величество. Ако тази млада особа поиска да изтръгне от вас пари или по други причини реши да публикува ваши писма, как би доказала тя, че тези писма наистина са ваши?
— Почеркът!
— Празна работа. Фалшификация.
— Хартията, на която са написани тези писма, носи моя монограм.
— Открадната.
— Моя собствен печат.
— Подправен.
— Моя портрет.
— Купен.
— Но ние сме фотографирани заедно!
— О, това е много лошо! Ваше Величество, извършил сте нещо много непредпазливо…
— Аз не знаех какво върша. Бях обезумял.
— Компрометирал, сте се сериозно.
— Тогава бях само кронпринц. Бях млад. Сега съм на тридесет години.
— Трябва да си приберете тази снимка.
— Опитахме се, без успех.
— Ваше Величество трябва да похарчи доста пари. Тази снимка трябва да се откупи.
— Тя не желае да я продаде.
— Тогава да се открадне!
— Опитахме пет пъти. Два пъти подкупени от мен крадци претърсиха дома и. Веднъж откраднахме багажа и, когато пътуваше. Два пъти я нападаха. Без всякакъв успех.
— И ни следа от снимката?
— Никаква.
Холмс се засмя.
— Чудесна загадка — рече той.
— Да, но много, изключително много важна за мен — с упрек в гласа допълни кралят.
— Наистина много важна, А според вас какво мисли да прави тя със снимката?
— Да ме унищожи!
— И как именно?
— Имам намерение да се женя.
— Чувах вече за това.
— За Клотилд Лотман фон Сакс Майнинген, втората дъщеря на шведския крал. Сигурно са ви известни строгите нрави на това семейство. Годеницата ми също се отличава с нежен и чувствителен характер. Най-малката сянка от съмнение върху мен може да унищожи всичко.
— А Айрийн Адлер?
— Заплаши ме, че ще и изпрати снимката. И навярно ще стори това. Вие не я познавате, но тя има душа от желязо. Притежава лице на най-голямата красавица и характера на най-решителния мъж. Тя няма да се спре пред нищо, в желанието си да ми попречи да се оженя за друга жена. Положителен съм — пред нищо!
— Сигурен ли сте, че още не е изпратила снимката?
— Сигурен съм.
— Защо?
— Защото тя казва, че ще я изпрати в деня на нашия явен годеж, сиреч понеделник.
— В такъв случай ние имаме още три дена! — каза Холмс, като се прозя, — Тъкмо навреме дойдохте, защото имах още две-три важни дела за разследване. Ваше Величество, ще останете, разбира се, в Лондон?
— Да. Ако ви потрябвам, можете да ме потърсите в хотел „Ленгхъм“ под името граф фон Крам.
— Ще ви пиша как вървят работите.
— Моля ви, много се безпокоя.
— Що се отнася до разноските?
— Давам ви картбланш.
— Безусловно?
— Разберете, готов съм да ви дам една от областите на кралството си, само да получа тази проклета снимка.
— А за сегашните разходи?
Кралят измъкна изпод плаща си тежка кесия от камилска кожа и я сложи на масата.
— Знаете ли адреса на госпожицата? — запита Холмс.
— Брайъни Лодж, Сърпънтайн авеню, С. Джонс Уд.
Холмс записа адреса.
— Още един въпрос — каза той. — Снимката кабинетен формат ли е?
— Да.
— И така, лека нощ, Ваше Величество. Надявам се, скоро да получите успокояващи вести от нас.
След като каретата на краля тръгна, Холмс рече:
— Лека нощ, Уотсън, Ако бъдете така любезен да наминете утре в три часа при мен, ще поговорим по тази работа.
II
Тъкмо в уречения час аз бях вече на Бейкър стрийт. Холмс още не беше се прибрал. Хазяйката ми каза, че е излязъл сутринта след осем часа. Седнах до камината, решен да го дочакам, колкото и да закъснее. Резултат от неговите издирвания ме интересуваше необикновено много. Моят интерес се дължеше само на факта, че беше заплашена високопоставена особа. Освен това, както всякога, аз се възхищавах от изкуството На моя приятел бързо да се ориентира във всяко положение, от начина, по който правеше своите изводи. Приятно ми беше да изучавам системата на работата му и да следя бързината и изтънчения начин, с който той разбулваше и най-сложните тайни. Така бях свикнал с неговите успехи, че мисълта за несполука въобще не ми минаваше през ума.