От четирите милиона евреи в римския свят (относително повече, отколкото в нашия) половината били напуснали (повечето доброволно и с радост) Юдея. Големият им брой би могъл да се дължи на това, че за разлика от повечето народи на античния свят те нямали обичая да убиват новородените си. Говорели езика на страната, в която се установявали — често гръцки, макар самите те да не се елинизирали. Можели да четат, но това не означава, че задължително разбирали (което никога не е било искано от тях) закона и молитвите на иврит. Били навсякъде, подобно на съвременните китайци в Европа — но не в контекста на китайски стоки и ресторанти.
В гръцката колония Марсилия имало хиляди евреи векове преди нашата ера. Възможно е евреите да са стигнали до Англия с финикийците и да са експлоатирали мините в Корнуол. Не се подчинявали на някаква централна религиозна власт (за разлика от също тъй вездесъщите католици от наше време) и единствената обща връзка помежду им било прочувственото им отношение към Йерусалим, реализирано в задължителния храмов данък от една драхма годишно6. Евреите били особено силни в Александрия, където враждували с гърците и прекъсвали игрите. Големи били колониите им и в Антиохия, Кападокия, Понт, Фригия и Памфилия — всъщност по всички места, посетени от Павел по време на митарствата му. Когато през 62 г. той пристигнал в Рим, ескортиран от преторианците, в града имало 40 000 евреи и четиринадесет синагоги. Първата партида от хиляди евреи пристигнали като военнопленници при триумфа на Помпей повече от сто години преди това — през 61 г. пр. Хр. Те били продадени в робство според привилегиите на победоносния генерал. Но както видяхме (в глава „Робството“), с малко интелект и старание робът можел да получи свободата си. След това евреите се заселили от лошата страна на Тибър (където днес е Трастевере) като касапи, хлебари, майстори на свещници и лампи — били всичко друго, но не и лихвари, каквито ги изкарвали християните в една по-късна епоха. Някои били с лоша слава (и от време на време били прогонвани) като гадатели. Един еврейски актьор (както вече видяхме, доста съмнителна професия), който посрещнал Йосиф в Рим, успял да се намъкне в кръга на Попея вероятно като майстор на някакъв вид „церемонии“ в двореца.
Павел наел апартамент недалеч от преторианските казарми и живял там две години на собствени разноски, „като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено“, както се казва в края на Деянията на апостолите. Той бил единственият евреин в квартала. Можем да се запитаме какво ли се е случило после. Онова, което знаем, са легенди. Възможно е Павел да е умрял преди пожара в Рим през 64 г., но е малко вероятно да е оцелял след гоненията на Нерон срещу християните (които все още не били наричани така), защото, макар и да не са го причинили (както не го е причинил и самият Нерон), пожарът дал на императора удобен предлог да ги обвини в подпалвачество. Попея, любовница на императора и в крайна сметка негова съпруга, не била прозелит7, но се отнасяла със симпатия към евреите и ги защитавала от обвиненията в палеж, които се стоварили с цялата жестокост върху християните — секта, неразличима за римляните от юдаизма.
Малцина римляни биха могли или биха дръзнали да кажат, че някои от най-добрите им приятели са евреи. Император Гай би могъл и би трябвало да го каже, защото Ирод Агрипа е бил единственият му приятел, но, бидейки Калигула, той не го е направил и всъщност замислил гротескова обида, която едва не довела Агрипа до разрив на сърцето (вж. Главата „Калигула“). Евреите в Римската империя, колкото и да преуспявали, рядко се изравнявали с властимащите за разлика от евреите в Южна Африка или в двора на Едуард VII.
Само един евреин, племенник на александрийския философ и историк Филон, загърбил вярата си и станал префект на Египет, а също така началник на полицията и земеделието и член на преторианската гвардия — един от най-високите постове в империята. Йосиф, който бил много по-неизвестен, преминал по време на Юдейската война от едната страна на другата и се хвалел с римските си познайници; но родът, който едва ли не се побратимил с Юлиево-Флавиевата династия, бил този на Ирод Велики, макар самият той изобщо да не бил евреин8.
6
Историците имат сложната задача да изчислят съвременната равностойност на подобни суми, особено заради темпа на инфлацията през последните петдесет години и различните стойности в прединдустриалното общество. Например облеклото било много по-скъпо. Имало случаи на убийство заради наметало. В едно от писмата си Павел моли да му върнат една оставена дреха. Бедна страна като Шри Ланка днес може да ни даде представа за стандартите в античния свят. На работниците се плаща наднича, еквивалентна на един долар, което е достатъчно за оцеляването на цяло семейство. Драхмата, използвана от Йосиф и равностойна на сребърния римски денарий (откъдето идва съкращението
8
Ирод посетил Рим три пъти в живота си и винаги бил посрещан с най-големи почести в двора. Сестра му Саломе имала връзка с арабския регент Силей и желанието й да се омъжи за него било подкрепено от приятелката й, императрица Ливия. Береника била приятелка на императрица Антония, бабата на Калигула, при която отсядал Ирод Агрипа при престоите си в Рим. Тя платила дълговете му, когато отишъл да види Калигула на остров Капри с император Тиберий. Според Гибън сестра му Береника (прочута със скъпоценностите си подобно на херцогинята на Уиндзор) била обичана от Веспасиан Тит и на петдесетгодишна възраст трябвало да бъде изтръгната от ръцете на по-младия му брат Домициан.