Ирод дошъл от Идумея, или библейския Едом — в долния ляв край на съвременния Израел, във вътрешността на ивицата Газа. Същият Ирод от Новия завет, който изклал младенците — мазен, жесток и вонящ, подобно на Хенри VIII в края на своя живот, но с четири жени повече, — оставил след себе си впечатлението за ужас, какъвто трудно можел да се осмисли. Обездвижен от напредналата артериосклероза, параноичен и сякаш общуващ със семейството си единствено чрез мъчения и убийства, истинско чудо е, че е оцелял толкова дълго. На младини обаче, като прекрасен, атлетичен и добър арабин (малцина принцове от онова време биха си направили труда да платят откуп за по-младите си братя), Ирод успял да убеди римляните, и евреите, че е единственият човек, на когото може да се има доверие. Ползвал се с доверието и бил верен на Антоний, а след това, независимо че нямал пукнат грош, и на новия завоевател Октавиан (Август), който разширил владенията му и му имал пълно доверие. На тридесет и шест години благодарение на своя чар, дързост и политически гений (проявяващ се най-вече в подкупване на подкупвачите), той станал цар на Юдея, „приятел на Цезар, най-изтъкнатият не-римлянин в римския свят, прочут в цялата империя със своето богатство, великолепие и величие“9.
Средствата му не идвали от данъците и макар да бил най-големият платец в античността и втори по величина строител след император Адриан, никога не бил длъжник. По линия на майка си, чийто баща бил търговец от Петра (не живописното местенце с розово-червени стени, но все пак един от най-доходоносните търговски центрове в света), той контролирал трафика между Изтока и Средиземноморието, бил собственик на палмовите и балсамовите горички около Йерихон, управлявал от името на Август медните мини в Кипър и делял печалбата от тях с него, а и отпускал заеми на други местни владетели.
Макар да не бил евреин, Ирод изповядвал и разпространявал юдаизма (макар духовният елемент да му убягвал) със страст и в мащаби, засенчващи всеки еврейски цар от времето на Соломон. (Монархията по „съвременен, модерен образец“, както кисело отбелязва Гибън, е еврейско изобретение.) Той възстановил Храма в Йерусалим в оградено пространство с площ 14 хектара — повече от площта на Акропола — и го изпълнил с колосални постройки. Строителството на храма започнало през 19 г. пр. Хр. и завършило чак през 64 г. пр. Хр. Малкият Стар град на съвременния Йерусалим, приятен, макар и изтерзан, заобиколен от запазената непокътната стена на Саладин, е нищожно малък в сравнение с града на Ирод и не може да се похвали с нито една по-забележителна сграда. Градът на Ирод бил зашеметяващ. Както какво казва сър Чарлз Уилсън за Царския портик преди стотина години, цитиран от Стюарт Пероун: „Почти невъзможно е да си представи човек ефекта, предизвикван от сграда, по-дълга и по-висока от катедралата в Йорк, издигаща се върху солидни зидове и почти равна по височина на най-високите църковни кули — и към всичко това трябва да добавим белотата на току-що издялания от ръцете на майсторите камък.“
На територията на царството си Ирод създал „западни“ градове като Цезарея и крепостта Масада, където възнамерявал да се оттегли в случай на сериозни проблеми от страна на подчинените си. Превърнал се в синоним на международна щедрост като Карнеги, Рокфелер или Ротшилд, Ирод разпространил своите euergetai (добри дела) из цялата империя — покрил Антиохия с мрамор, финансирал разточителните Олимпийски игри и непрекъснато правел дарения за всевъзможни добри и лоши каузи.
Един от подчинените му, роден малко преди смъртта му, несъмнено е изпитал благоговение от постигнатото от Ирод в Йерусалим. Младият галилеец от Назарет (не особено популярно място по онова време) вероятно е гледал на градините и дворците му с негодувание, защото не е бил поканен в тях. Единственият богат приятел на Исус бил Лазар от намиращата се недалеч Бетания (Витания), за чието гостоприемство се отплатил с най-скъпия дар — живота. Обръщането на масите на сарафите пред Храма сигурно е било разглеждано от знатните в Йерусалим по същия начин, по който днес някой републикански сенатор ще гледа на обира на магазина за сувенири във Форт Нокс.
Особеното отношение между Рим и Йерусалим, между императорското семейство и Ирод, не успяло да се запази след смъртта му и през 6 г. Юдея била анексирана като провинция и включена в рамките на Сирия. По времето на Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон владенията на Ирод Велики били раздробени и управлявани от не особено важни губернатори или прокуратори, някои от които са ни известни благодарение на споменаването им в Новия завет. Понтий Пилат бил корумпиран, зъл и лишен от всякакво чувство за такт; Феликс, който хвърлил Павел в затвора и когото апостолът така се погнусил да подкупи, не бил прав; Фест, който желаел да го освободи — бил прав; най-лошият от всички бил легатът на Сирия Цестий Гал, чието поведение на Пасха в Йерусалим през 66 г. станало повод за избухването на Юдейската война.
9
Цитирано от великолепната книга на