Выбрать главу

Тит, синът на Веспасиан, разрушил напълно града на Ирод и изпълнил пророчеството на Исус (записано след събитието), че в Йерусалим няма да остане камък върху камък. Била пощадена единствено кулата, която Ирод построил за любимата си съпруга Мариамне I, убита по погрешка от него. Може би Тит е искал да я остави за спомен, а може би му е харесвала. Така или иначе, кулата е все още на мястото си.

Подобно на всички победоносни римски военачалници Веспасиан и Тит се отнасяли разумно с разумните. Видяхме какво е било отношението им към Йосиф. Ненужните проблеми трябвало да се избягват. Римляните винаги били готови да се спазарят. Когато рави бен Закаи бил измъкнат тайно от Йерусалим в ковчег и обяснил на Веспасиан, че в плановете му не влиза мъченическа смърт, му било позволено да открие богословско училище в Сфад. Според Йосиф при завръщането си в Йерусалим Тит бил ужасен от разрухата, заповядана от самия него, но си припомнил, че евреите би трябвало да винят себе си. Онези от диаспората били принудени да плащат за глупостта на родината си — годишният им данък към Храма сега отивал в един храм на Юпитер в Рим, но други санкции срещу тях нямало.

Когато недотам добрите граждани на Антиохия се обърнали към Тит с молба да се възстановят привилегиите на местната еврейска колония, втора по богатство след александрийската, императорът отказал. Робин Лейн-Фок в „Езичници и християни“ (1988) отбелязва, че векове наред синагогата в Рим си останала по-съществена и представителна сграда от християнската „главна църква“. Но унищожаването на Храма в Йерусалим било удар, от който евреите така и не се възстановили. Той никога не бил построен отново; жертвоприношенията, описвани надлъж и нашир в Стария завет, не се изпълнявали; Синедрионът никога не заседавал отново12.

Тази глава започна с отбелязването, че римският свят винаги е бил отворен за новия религиозен опит. Юдаизмът сега бил опетнен от връзката си с неприятната дребна война; неговата алтернатива била готова да разпери криле.

Цял Рим се събрал да гледа триумфа на Веспасиан и Тит. (Сенатът им гласувал два отделни, но те решили да ги обединят.) Римският триумф бил наистина триумф на организацията и славата. Към 71 г., в края на нашия период, триумфът представлявал амалгама от представление с хореография, религиозно шествие, ужас, пиршество и разврат. Само римляни можели да присъстват на него. Той бил също така върховен инструмент на външната политика и демонстрирал на васалните владетели, съюзници и потенциални врагове силата и великодушието на Рим — както и на жестокостта му, тъй като триумфът приключвал с екзекутирането на основните врагове, които участвали в процесията.

Твърди се, че Марк, най-младият от евангелистите, е присъствал на триумфа по случай Юдейската война. Ако това наистина е така, той би трябвало да е видял съкровището на Храма (най-голямото на света) да шества по улиците на Рим — златните съдове и тръби, олтарът от масивно злато, петте свитъка на Петокнижието, златната менора с нейните седем разклонения (свитъците и свещникът били най-свещените предмети в Израел); в процесията бил и Симон Зил от, непобедимият герой от обсадата на Йерусалим, вървящ в окови към собствената си екзекуция. Вероятно Марк е решил, че една нова религия няма никакъв шанс, ако обижда по някакъв начин Рим.

РИМСКОТО ПРАВО

Римското право споявало Рим като римския цимент. Неговият гений бил в сложността и справедливостта му и именно той осигурил приемането му от милиони човешки същества в продължение на тринадесет столетия. То продължило да действа от времето на Ромул през 753 г. пр. Хр. до Юстиниан през 535 г., когато трите милиона съдебни решения най-сетне били обобщени в шестнадесет тома от шестнадесет специално натоварени със задачата лица. В света на юриспруденцията на римското право може да съперничи единствено английското и Първият свят и до днес се основава на едната или другата от двете системи.

вернуться

12

През 1808 г. Наполеон свикал Синедрион, за да удостои видните евреи, но те заподозрели, че това е просто номер за изтръгване на пари.