С течение на времето римското право се смекчило (по-скоро благодарение на влиянието на Сенека, отколкото на християнството), дори робите започнали да се ползват с някои права. Кредиторът вече не можел да отнеме сина на длъжника и да го окове във вериги. Заемите (често отпускани от патриций на дребен селянин) и начините на връщането им били причина за най-големите бунтове в ранната история на Рим. По онова време било не само законно, но и религиозно задължение за убийството на роднина да се отмъсти с убийство. Днес този закон се спазва единствено от мафията. Гражданинът обаче все още имал правото да убие крадец, ако се промъкнел нощем в дома му или ако е бил въоръжен денем.
Закони като тези, които били записани върху първоначалните дванадесет таблици, можели да бъдат научени наизуст от учениците, но по-късното законодателство, разглеждащо например връщането на ипотекирана собственост или обезщетението за вреда, извършена от роб на магарето на друг гражданин, прехвърлянето на попечителство и т.н., трябвало да се изучава наред с изкуството на риториката в специализирани училища в цялата империя. Цицерон се учил от Сцевола, който бил авгур (един от дванадесетте тълкуватели в римската религия) и бил без преувеличение експерт по гражданско право. По-късно продължил обучението си при Филон Академика, слушал лекциите по риторика на Аполоний Молон на остров Родос и накрая направил обиколка на Гърция, за да оправи дишането и мощта на гласа си. По-късните му успехи в политическите съдебни процеси му осигурили (типичен novus homo, без знатен произход) достатъчно подкрепа сред електората (конници, провинциални големци, будните млади мъже в града), за да стане консул. Така успешната адвокатска кариера, подобно на успешната военна кампания, била първата стъпка в cursus honorum, водеща до най-високите постове в римската държава.
Петимата императори в периода, който разглеждаме, без изключение уважавали по свой начин законите на Рим. Август, който още като Октавиан извършил чистка на 2000 конници и 300 сенатори през 43 г. пр. Хр., се преобразил в благия баща на отечеството, чиято мисия била да възстанови републиканските институции, така жестоко пострадали по време на гражданските войни — от които той излязъл като единствен победител. Той следвал републиканските практики и избирането му за консул тринадесет пъти ясно показва, че властта му произлизала от Сената и римския народ.
Римската титла imperator се давала на военачалник от войската му, докато по-високопоставените монарси от модерната история извеждат положението си от юдео-християнския ритуал да бъдат помазвани от свещеник, в началото — под ръководството на Всемогъщия. Римските императори никога не са имали претенции за божествено право върху властта и трябвало да дочакат смъртта си, за да бъдат обожествени след това. Те вярвали в максимата vox populi — vox dei, или че волята на народа изразявала божията воля (а не обратното, както твърдят революционерите); те били убедени, че народът, т.е. законодателите, трябвало да одобри и най-нечуваните им действия.
Това обяснява защо приемниците на Август тероризирали Сената толкова дълго време. След като не успял да устрои смъртоносен инцидент, Нерон убил майка си, но узаконил деянието си, като изфабрикувал заговор, зад който уж стояла тя. Както ще видим, той дори успял да превърне събитието в триумф. Да вземем и Калигула, винаги сочен като най-голямото чудовище на античния свят; безотговорен, своенравен и жесток, той би одобрил присъдата на последния си (американски) биограф, че властта развращава, а абсолютната власт е още по-завладяваща. Всъщност издигането на коня за консул не се състояло, а така или иначе цялата история била шега. Тридесет и деветте му известни жертви били подбрани много внимателно и били по-малко от жертвите на император Клавдий (когото било трудно да измъкнеш от съдебната зала).
Калигула презирал римския народ, поради което му бил завещан от предшественика му Тиберий — също така презрителен, но далеч по-малко развеселяващ и весел; той обаче уважавал законите на народа. Според съвременните стандарти (след Юлския заговор Хитлер екзекутирал 10 000 души) римските императори били ограничени в отношението им към заговорниците, не разполагали с тайна полиция и много рядко правели процесите публично достояние. Всъщност Калигула използвал принципа на „отвореното правителство“ — когато прокарал Lex Maiestatis (закона за обида на величието, на свещената му и неприкосновена личност), той го изложил на бронзова табела. Публикувал сметките си, премахнал цензурата и дори публикувал имената на клиентите на бардака му на Палатинския хълм. (Една от многото му ужасни шеги.)