През ранните години на Рим войникът бил младеж на възраст между осемнадесет и двадесет години, висок над 1,65 м, да не е роб или освободен роб, без криминално минало, който постъпвал на служба за двадесет и пет години, след което можел да се уволни със съпруга, провинциално имение и римско гражданство. От момента, в който вземал своя viaticum (еквивалент на кралския шилинг, но с много по-висока стойност) и полагал клетвата, армията ставала негов живот. Освен ако не бил прекалено тъп, не разполагал с препоръчително писмо или не се подмазвал на центуриона си (навремето гърците подкупвали офицерите си с ябълки), имал шанс да се измъкне от изнурителната работа по строежи и каменоломни и да упражнява онова, което по мое време в армията се наричаше „занаят“, или — стига да има основно образование — да стигне до „щаба“ и да стане librarius, или писар. В римската армия „занаятчията“ можел да бъде копач, ковач, стъклар, варджия, дърводелец или водопроводчик, а писарят би могъл да отговаря за оставените на депозит пари на войниците (през 89 г. в Майнц сумата била толкова голяма, че с нея един от легионите едва ли не финансирал собственото си въстание) или да работи в отделите на архитектите или земемерите. Ето едно писмо от Юлий Аполинар до баща му, писано в Египет през 107 г. на родния му гръцки (официалният език в армията бил латинският):
„Оправям се добре. Благодарение на Серапис стигнах благополучно дотук и ми се размина несгодата да дялам строителни блокове. Всъщност отидох при губернатора Клавдий Север и го помолих да ме направи librarius в щаба си. Той каза: „Няма свободни места, но засега ще те направя librarius legionis с възможност за повишение.“ От генерала отидох направо при cornicularius-а15.“
Не всички наборници в римската армия успявали да се настанят на такова удобно местенце като този изкусен гръцки кръшкач. Основното обучение било особено тежко и включвало преходи по 40 км с пълно снаряжение, физическа подготовка със скокове на дължина и височина, тренировка с оръжие с дървени щитове и тояги, два пъти по-тежки от истинските (с инструктори гладиатори) и прескачане на дървени коне, при това с пълно снаряжение. Римският войник мъкнел ужасно много неща със себе си, както отбелязва Йосиф: „… тежко копие, кръгъл щит, трион и кошница, брадва, кожен ремък, сърп, верига и храна за три дни“.
Неговите врагове — келти, германци, перси — се хвърляли с повече жар в битката и той изобщо не можел да се сравнява по живописност с Будика (Боадицея), пламенната дъщеря на владетеля на ицените (Съфолк) в нейната изумителна колесница, но „непоколебимото упорство, твърдостта и обучението правели римския войник обикновено непобедим“. Той бил прочут с дисциплината и издръжливостта си, но същевременно имал свое мнение и никога не би се проявил, ако не уважава генерала си. Вземете за пример непрестанните успехи на Юлий Цезар дори когато се изправял пред далеч по-многоброен противник, и катастрофата, сполетяла застарелия вече банкер Крас. Юлий Цезар увещавал, придумвал, насилвал и подкупвал войниците си и те отвръщали на магията му, като го следвали навсякъде, където ги повеждал — а това никога не било скучно и често носело облаги. Пеели мръсни песни за него и макар да негодували срещу наказанията, които им налагал, никога не се бунтували. Крас бил нещо повече от обикновен богаташ — как иначе би могъл да стане триумвир с Цезар и Помпей? Той потушил въстанието на романтичния Спартак, когато всички останали започнали да изпускат нервите си; натрупал състояние от търговия с роби; а начинът, по който се сдобивал с недвижима собственост (като купувал имотите на засегнатите от проскрипциите на Сула или чакал имотът да се запали), не го наредил сред най-благовидните хора в историята. Планът му за завладяване на Партия се превърнал в класика за обречено невоинско поведение. Крас бил прекалено стар, Партия се намирала прекалено далеч, той бил нетърпелив и разчитал на принудителния набор, за да събере войската си. Отплавал в бурно време от Бриндизи, губейки кораби и хора по пътя си. Накрая игнорирал общественото мнение (това на собствената му топяща се армия) и се карал с командирите си пред очите на всички.
Тази трагична експедиция завършила с фарс, когато в подигравателния триумф победоносните Селевкиди изнесли на парада някаква порнография, намерена в багажа на един от офицерите му. Главата на самия Крас била пратена на царя на Партия Ород.
15
Старши подофицер под центурион, отговарящ за канцеларските задължения; войник, награден с почетно рогче и освободен от обикновена работа.