Гай (първото му име, praenomen) Юлий (родовото му име, gens) Цезар (прякор, cognomen) е най-дръзкият човек в историята. „Цезар“ означава просто космата глава — подигравка, тъй като и той, и праплеменникът му били плешиви. Цезар си запазил правото да носи лавров венец, а Август — подобна на сомбреро сламена шапка, за да прикрият недостатъка си. Цезар бил плешиво конте, а Август се обличал в грубо домашно платно, изтъкано от жените в собствения му дом.
Юлий Цезар бил благословен с майка си Аврелия, която била от патрициански род и имала достатъчно пари, за да му даде възможност да поеме по cursus honorum (политическата кариера) и живяла достатъчно дълго — до седемдесет, — за да види как момчето й завоюва Галия. Едва ли се е появил на бял свят с „цезарово сечение“, защото макар този вид операция понякога да спасявала детето, майката рядко оцелявала. Цезар бил грациозен и благовъзпитан младеж със силни, но деликатни черти и орлови очи. Дядо му, също Гай Юлий Цезар, оженил внучката си Юлия за земевладелеца Марий, който изскочил от дълбоката провинция, за да стане губернатор на Северна Испания. Там той започнал да разработва мини и забогатял, но му липсвали достатъчно връзки, за да се издигне до консул. В замяна на ръката й Марий платил на брата на съпругата си първата му стъпка по политическата стълбица като едил (градски съветник) и й определил наследство — стандартна римска практика. Това свършило работа. Марий започнал да печели политическа подкрепа и отдал дължимото на уговорката със сватовете си, като направил деветнадесетгодишния Юлий Цезар жрец на култа към Юпитер20.
През същата година се оженил за дъщерята на Цина, друг силен човек в Рим — не особено тактичен ход, тъй като звездата на Цина залязвала, и врагът му, непреклонният победител Сула, настоявал за развод. Цезар отказал да се подчини и се спасил единствено благодарение на майка си, която се лобирала сред влиятелните весталки. Цезар никога не се подчинявал на друг човек и този негов ранен жест е типичен. Вече като прочут генерал, той продължавал да поема рискове, появявал се като десантник зад вражеската линия без ескорт, самичък се качвал на борда на противников кораб и заплашвал цяло пиратско свърталище с разпъване на кръст, въоръжен единствено с храбростта си и следван само от собствената си дързост.
За да се измъкне от дългата ръка на Сула, Цезар постъпил в армията и спечелил медал за спасяването на живота на друг войник при обсадата на Митилена. След това заминал за Битиния, за да служи (според злите езици — да лежи под) на васалния цар Никомед. Полъх на хомосексуализъм витаел около Цезар през целия му живот въпреки опроверженията на най-видния му биограф Джон Бъчан; вижте обаче сами този доста сладък момент от Светоний:
„Като претор в Африка се застъпил за сина на един благородник на име Масинта… с такава жар, че сграбчил Юба (царския син) за брадата. Масинта бил арестуван, но Цезар го спасил… и го държал дълго в собствения си дом. След изтичането на срока на службата му отплавал за Испания, като взел Масинта със себе си. Ликторите… и тълпата… послужили като параван и никой не разбрал, че Масинта е скрит в носилката на Цезар.“
(Какво ли е станало с този Масинта?)
По традиция Цезар започнал политическата си кариера като обвинител в съда, но не успял да се прояви особено, поради което решил да замине за Родос и да учи ораторско изкуство при наставника на Цицерон, Аполоний Молон. По пътя бил заловен от пирати, които шетали из цялото Средиземноморие (римляните не били добри моряци), докато най-сетне били унищожени от Помпей. Тъкмо тогава станал инцидентът, за който стана дума по-горе. Цезар настоявал откупът му да бъде увеличен от двадесет на петдесет таланта, показвайки (типично за него) нахалството си, зависимостта си от други по финансови въпроси, решимостта и триумфа си — защото по-късно наистина се върнал да разпъне похитителите си на кръст, като преди това се погрижил да прережат гърлата им.
20
Римските култове са доста объркани, но Юпитер бил върховният бог. Всеки триумф завършвал в неговия храм в края на